" Помни войната " на полк. Борис Дрангов

 " БЪДИ ВЪЗТОРЖЕН ИДЕАЛИСТ:
СМЕЛ ДО БЕЗУМСТВО,
ВЛЮБЕН В БЪЛГАРИЯ ДО
ФАНАТИЗЪМ, ЧЕСТЕН ДО
САМОПОЖЕРТВУВАНЕ"

ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ

ПОМНИ ВОЙНАТА!

СЪВЕТИ 3А СТРОЕВИ ОФИЦЕРИ

 
 Както се казва тази книга няма нужда от реклама, тя говори достатъчно сама за себе си. Въпреки че се определя като наръчник за строеви офицери, тя спокойно може да се нарече и наръчник за всеки един патриот или ръководител или въобще за всеки един истински българин.

Полковник Дрангов стои зад всяка една дума от книгата си, с целият си живот доказва и показва нагледно, посланията и съветите, които отправя към сънародниците си.
Неслучайна е и обичта и уважението на войниците и офицерите около него, защото той е бил пример и упование за тях.

И може би най-голямото признание за неговите дела са надписите по скалите на планината Беласица -
"Аз служих при Дрангов!".

Осъвременил съм правописа и някои думи с цел по-добра разбираемост от съвременният читател.

Цялата книга в pdf формат може да изтеглите от
www.mediafire.com/
Може да си я закупите и като истинска книга от www.ongala.bg

 

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Естеството на войната………………………………….  2 стр.

II. Свойства на тълпата……………………………………………………...... 15 стр.

III. Подготовка на войската………………………………………………............ 17 стр.

IV. Основи на тактиката…………………………………………………......   30 стр.

V. Как да се учи тактика…………………………………………………..........    41 стр.

VI. Стара дума място хваща .
Черти на българина, Избрани мисли……....................    42 стр.

Предговор

Възпитавайки и обучавайки офицерите, усърдно залагахме - да изтъкнем сърцето на нещата ; да вкореним главните основи на работата; да възбудим охота към възвишената дейност на възпитателя, учителя, водача.

Изходни точки на всички беседи, поуки, бележки : забрави себе си; пристрасти се към идеал; вгледай се в делата си; веднага сам ги поправяй: строго над себе заповядвай ;

усърдно изучавай сърцеведение; разбери великото значение на победата на духовната мощ ; движението ; силата на навика върху човека .

В работата влагай здрав смисл и особено сърце ; пази, почитай и здраво дръж воина в ръце ; отхранвай честни, самодейни, безгранично смели и упо­рити мъже; решавай бързо, безвратно; действувай самоотвержено и упорито.

Развивайки тези основи, съставихме „Помни вой­ната", сборник от светли и дълбоки истини, заети от бьлгарските сърцеводци и възпитатели, изтъкнати кратко и често подкрепени с мъдри народни думи и поговорки.

Убеден, че да се повтарят тези истини често, да се обсебят твърдо и да се прилагат честно ще бъде много полезно.
„Помни войната!" посвещавам на всички родолюбиви труженици, за които дълг и чест стоят по-високо от живота и радостите му, а „все по-нагоре", „все по-напред" е насъщна потреба на огнените им сърца, на благородната и само­отвержената им душа.

18. IV. 1916. Скопие.

Б. Дрангов

I.  Естество на войната

1. Войната е неизбежна. Докато един не тегли, други не добрува. За да може един да крепне, по­требно е друг да слабее. Сгази за да не бъдеш сгазен - върховен закон на земята.

Помни войната! Значи: помни, че си обречена кър­вава жертва за благо на родината. Помни и се ръко­води от тази основа: отречи се от себе си. Помни и учи тая добродетел: самоотверженост!

Само тази основа е възвишена. Само тая добродетел е всесилна. Всичко друго е лицемерно, безнрав­ствено, недостойно, пагубно.

Помни войната, значи бъди силен, много силен, по-силен отколкото трябва. Прави са силните. Живеят достойните. Господствуват победителите.

Помни войната, честно работи, усърдно готви се,  непрестанно възвишавай сърцето, изостряй ума, закалявай тялото, за да посрещнеш със спокойна съвест  ония страшни изпитания, за която си предназначен.

Помни войната, облегнат на бляскаво заточен меч, будно следи: Дните са лукави. Времето не чака човека, човек чака времето. — Който слуша, спасена му душа.

 2. Войната е безгранично насилство. Война — смърт : убивай колкото можеш повече. Убивай, не щади; умри, но победи!

Тя иска краен напън на духовни и телесни сили, проява на всички свойства човешки, от най-възвишените, до най-низки, защото основната цел е на всека цена да победим, а не да победим по определен начин.

Дето сила владее, там се закон люлее. Да бъдем честни, ако ни понася и измамници, ако не ни понася. Да бъдем честни:

“Низост! Голяма работа! Да не бих се замислил да прибегна до нея, ако би била полезна”. „Ако бихме вършили за себе си онова що правихме за родната земя, бихме били големи не­годници".

Тя е работа важна и опасна - най-пагубни грешки са ония, що произтичат от добродушност. Дото­гава, докато не повалим врага, сами сме в опасност, че той ще ни повали.

Не бъди милостив, за да бъдеш жив. — За­това е крив, защото е жив. — С вълците вълк бъди. Кой става овца, изяжда го вълка. — Който падне е всякога виновен!

Войната е толкова по-лека, колкото е по-къса, сиреч по-кръвожадна, по-безпощадна. Подчини се, наведи врат: ще те изтребим до крак!

Царю и роду служи и за себе си не мисли ! Рабо­тейки не за себе, а за народа, нямаш право, чрез проява на лична добродетел, да облекчаваш участта на врага и да усилваш теглилата на своята войска. Колкото за врага е по-зъл, толкова за нас е по-добър!

3. Войната е област на непрекъснати, немину­еми, грозни опасности: човек излага и жертвува жи­вота си.
Тоя подвиг е най-труден,най-висок, най-свят.

Главното сечиво на войната е човека с добродетели, слабости, страсти. Военното изкуство ни учи, как да побeждаваме човеци : най-силните началници са човеководци.

Човек не иска да мре. Той се ужасява от смъртта. Той се изхитрява да убива, избягвайки да бъде сам убит. Той отива на бой не за борба, а за победа. Той се бие до тогава, докато вярва, че ще по­беди- Много малко са ония, що са готови да се бият за дело, изгубено безвъзвратно.

Вековете не измениха човешкото сърце — из­ходна точка за всички военни работи; за да знаеш тях изучи него. Побеждава врага не оръжието и даже не ръката, що го държи, а сърцето, що тупа в юначни гърди. Господството на човека възраства: по-съвършените сечива искат и по-съвършени човеци.

На бойното поле човeк се показва такъв, ка­къвто може да бъде. Бойните дни са дни на истината. В бой човек има само един истински враг—страха. Не числото на убитите, а ужасът, що овладява останалите  живи, води към загуба на битките.

Работата е не толкова да изтребим неприятел­ските войници, колкото да унищожим тяхното мъжество. Изплашеният е полуразбит.

Страх възниква, когато човек мисли или очаква някакво зло. Колкото неизвестността е по-голяма, толкова страхът е по-силен.

Причинява страх: внезапна, неминуема опасност, която човек узнава по необясним силен шум; неочак­вана вест за опасност, която го заплашва.

Предразполагат към страх : непрогледният мрак, черните предмети, странните на вид лица и особено тъмните места; усамотеността; зловещата тишина, прекомерната умора; дългия глад; телесната слабост.

Страхът сковава ум и воля, преувеличава и да­же създава опасност там, дето я няма.

А въобра­жаемата опасност  действува също тъй, както истинската:

От страх и умния изгубва ума си.—На страха очите са четири.  — От страх, та не паднах. — Страх лозе пази.— Кой види вълка и вика и не, кой го не види, гърлото си дере.

Да усещаш страх, не е срамно, защото е есте­ствено: срамно е да не го надделееш. Страхливец е, който показва страх; юнак е, който го надвива!

„Скелето! ти трепериш, но аз ще те закарам на още по-опасно място!"

Мнозинството трепери, защото не може да се уни­щожи плътта. И тоя трепет слагай в основа, на всяко устройство, дисциплина, тактика — във всичко що има за цел да отслаби това чувство, да го залъже, да го отклони от себе и да го усили у неприятеля.

Човек е крайно променлив: грижите за челядта, състоянието на здравето, силния студ и пек, умо­рата, глада, жаждата непреодолимо влиаят върху настро­ението, с което влиза в бой : днес юнак, утре се колебай. И никой не може да твърди, че е юначен, а може да каже само, че е бил юначен. Скромността е първа добродетел на война.

 Кой се хвали, той не пали; Сама хвала — добра хула.

С всички сили залягай да овладееш себе си в първите мигове на боя.

Съзнанието, че стотина вой­нишки очи следят първите ни стъпки, ще ни подържа силно. Издържим ли първата проба, сетне е все по-леко и по-леко.

Честолюбието подържа простите смъртни в опасност. „Не от смърт, а от позор се боят". “За срам глава гине”.

Само човeк, който се почита, може да бъде действително юначен. „Без честолюбие, послушание, бла­гонравие няма надежен войник".

В опасност човек добре изпълнява само крайно прости работи, които умее да върши по навик сиреч без да мисли, безочетно. Всичко сложно е неуместно и опасно.

Под огъня закритията, даже като са несгодни и лежат на страни от посоката, непреодолимо привличат хората.

Залегналата зад прикритие част никога не се пов­дига без външна подбуда на началниците си. Понякога трябва не само личен пример, но и сурова разправа.

Мнозинството е равнодушно. То не действува по своя вътршна потреба, а се нуждае от външна под­буда. Който не забравя това той ще воюва най-добре, когато е необходимо, ще прибегне към верни средства.

Но не забравяйки да въздействаш върху лошите страни на човека, основи успеха на добрите. Побeждават не ония, що трябва да подкарваш, а ония що е необходимо да удържаш. Не всeкиму на сърцето по един лев лежи: властелин е, който умее да го събуди.

Войник, който, наблюдаван, държи се добре, няма да изпълни дълга си, ако бъде изгубен из вид. Офицер, който чувствува окото на началника върху себе, върши чудеса.

Групата от хора има притегателна сила: човек не обича да се бие сам; иска да има зрители на под­вига му :

Един юнак не е юнак. — Без дружина няма юначина. — Пред очите на света красна е и смърта.

Силата на самосъхранението е, безспорно, най-мощна и най-постоянно действа във всяко живо същество: ако не беше тя, живот нямаше да има. Но жизнените ус­ловия са тъй сложени от векове, че за да запазим живота си, сиреч  за да  удовлетворим самосъхранението, необходима е самоотверженост.

Само оня е достоен да живее, който всякога е готов да умре.

За да запази себе си, народът отделя своите честни и здрави синове в особено воинско братство, от което иска самоотверженост до смърт, сиреч безгранична.

Самоотвержеността на единиците е необходима за запазване на народите.

Отечество се създава само чрез себеотричане.
Спасението на личността е в спа­сението на обществото.
Ако умре целия свят, ти за какво си?

Военното дело се основава изцяло на самоотверженост, себезабрава. Който не може да отмести своя­та личност в името на делото, той никога няма да бъде честен войник, достоен и полезен офицер.

Единствена и всемощна добродетел е самоотвер­жеността, сиреч способноста спокойно да умираме ; търпеливо да страдаме; никога и от нищо да не се отчайваме; истината открито да изповядваме; грешки­те си първи да признаваме; смело сами да се реша­ваме ; отговорност за подчинените и за себе радостно да поемаме; личноста си в службата да не месиме; без гордост да началствуваме; без раболепство да се подчиняваме; всякога усърдно да работим ; всички закони честно и безукорно да изпълняваме; каквито сме такива да се показваме; за всичко способни да не се смятаме; ако е полезно за делото и младшия да слушаме.

Самоотверженост всякога и във всичко! Нищо за себе, всичко в име на дълга. Личното аз е най-омразно. Аз е нищожно; ние — всемощно.

„Искам безмълвно да вървите напред, а не да ламтите за лични облаги". — Човешкото самопоклонство е едничка причина за обща гибел. — Най -зъл враг на офицерското достойнство е себелюбието.

Безвъзвратно обрекъл се на смърт, самоотверженият е спокоен, упорен, страшен: пречки няма, за който е готов да плати с кожата си.

Побеждава само оня, който не се бои да погине: да свикнем с мисълта да мрем с чест е основа на велики подвизи. Без тая решимост и най-бляскавите способности на разума са безполезни. Да умреш добре е първото и най-полезното между човешките изкуства. Велико е това дело и дълго трябва да се учиш на него: равнодушно да оставиш тоя свят, когато настъпи неминуемия час на смъртта.

Учи се на това, що е еднакво годно против всяко оръжие, против всеки враг- да презираш смър­тта. Повече от всичко е необходимо да се подготвяш за смъртта, защото подготовката за всичко друго мо­же да излезе излишна. Неизбежно ще настъпи ден, в който ще трябва да употребиш на дело подготов­ката си за смъртта.

За смъртта цяр няма. Две смърти няма, без една не бива.

Мотика и лопата, най-последна заплата.

Възможно по често спомняй си, че си назначен да убиваш и да гинеш и че никой даже за миг не знае, къде го дебне смъртта; значи няма защо да се замисляш над това. Престанеш ли да се страхуваш от смърта, леко ще  понесеш и  всичко останало.

И така, изтръгни от себе си желанието да живееш. Животът не се мери по дължина, а по съдържание. Благо е не самия живот, а честния живот. Често да­же всичкото благо е в това—да не живеш дълго.

По добре честна смърт, отколкото безчестен живот.

По добре гроб  отколкото роб.

Самоотвержеността е разно действуваща на целия строй на живота и занятията. За да я развиеш и укрепиш :

Обичай делото, обичай войника, не злобствувай, бъди добър пастир, а не наемник и ще бъде доб­ре. Който много обича, той ще съумее и много да направи. Обичаш ли, искаш;  искаш ли можеш!

Обичта е всесилна. Обичта е заразителна. Искаш ли войниците да те обичат, сам обикни ги искрено, чистосърдечно, самоотвержено. Искаш ли да завладееш чуждите сърца, дай своето.Сърце подир сърце върви.

 Всеки началник, който не умее да внуши почит към себе и да придобие любовта на подчинените си, не може да се надява на успех. Любовта е основа на послушността.

Безуморната грижа за воина, любовта към него, показана с дела, е най-добрия залог за победа. Вой­ник, който знае, че го пазим, сам не се пази , той знае, че е скъп и неговата самоотверженост в боя става безгранична.

Залагай на храната! Създавай чудовища чрез корема! Здравата телесна сила е само по себе извор на безстрашие и смелост: в здраво тяло — здрав дух. Войниците да бъдат сити при всички условия; да не мине ден без да получат топла храна. Юначни и разпоредителни началници нахранват ги даже след най-жестокия бой.

Яж и спи навреме. На война спи и яж всеки път, когато ти се предостави случай за това.

От умението навреме да нахраниш частта често зависи изхода на боя. Ако войника е сит, всичката работа е добра.

От глад по лоша болест няма: Страшно без брашно. — Гладен не отбира, а както намира. — Гладен човек лошо гледа. — Гладен и патрика хляб си открадва.

Глад глава затрива. — Глад от баяне не взима. — Глад с думи не се пълни.

Моите  момчета нямат хлебета; няма хлебета, няма момчета; няма момчета, няма победа!

Колкото и да се грижиш за ранените, все ще бъде малко. Дай им бърза помощ, насърчи ги, скоро назад препрати ги.

Залагай за болните; често ги посещавай и ги насърчавай. Нищо тъй не възстановява силите на бол­ния, както участието на любими началници.

Всичко върши навреме, основателно и без да бързаш. Не прибързвай никъде и не закъснявай никога. Точно до минута пресмятай времето. Искай от войника усилия, даже и тежки, но само в името на делото, а не за лични прищевки.

Навикни да опазваш силите на войника при всички обстоятелства, за да ги използуваш за най-големия напън. Безполезният разход на сили подравя вярата в началника.

Всяка излишна стъпка е престъпление спрямо успеха!

Сближи се с войника. Бъди му верен другар. Дели с него радост, скръб и тегла. Без друго беседвай често с него. Не пропущай случайните срещи без да го попиташ за нещо или без да му кажеш 2 - 3 слова. Чрез това присъединяваш го към великото войнско братство, навикваш го да говори спокойно и да се държи вежливо; изучаваш го основателно и обсебваш оная къса, мъжествена, ясна и проста реч, която е тъй необходима в бой и на маневри. С умен да седиш, умен да станеш.

Колкото по-близо се държиш, толкова по-дъл­бока привързаност ще придобиеш; толкова по-голяма и по неотразима власт ще имаш над сърцата в минути на опасност.

Във всички бойни войски, във всички времена любовта, доверието, взаимната преданост на началници към войници и на войници към началници твориха безсмъртни дела. Имай мъжеството, бидейки началник на служба, да бъдеш другар вън от служба.

Да се сближиш с войника, не значи да го галиш. Той цени и почита силата толкова, колкото презира безхарактерността и каприза.

Популярничането е недостойно ; излишната суровост отдалечава; излишната достъпност се обръща в амикошонство, от което и до престъплението не е далеко.

Началник, който не държи войниците си в ръце и не ги движи като един човек, не е достоен за положението си.

Давай личен пример с толкова по-голяма твърдост, колкото положението е по-тежко. Работят у оногова, който сам не избягва работата. Вие знаете добре - кога генералът води, кой не иска да умре?

Никога, колкото тежко и да бъде, не забравяй, ако искаш да успееш, с пълно самообладание води частта си в бой, а не я изпращай.

Изисквай от себе си всичко, що дълга ти заповядва да изискваш от подчинените - в поход върви на своето място ; не яж, когато юнаците гладуват; не пий, когато жадуват; не се грей, когато мръзнат.

 Дойде ли ред за почивка, изпърво настани ги добре ; достави им достатъчно и добра храна ; набави им за пиене прясна и незаразена вода; намери им суха и сгодна постилка,  тогава помисли за себе си.

Сам устроявай се просто; живей скромно задо­волявай се от малко. По всичко живей живота на войника. Много ще се повдигне родната войска, ако всички се храним от казана. Инак „Ситият гладному вяра не хваща".

Работи повече от подчинените. Не брой часовете. Идвай на учение по-рано; отивай си по-късно , повече ще видиш, повече ще научиш. Не спи когато подчиненит спят - въпросът засяга твоята чест !

Само служейки ти, ще добиеш пълно, искрено, безотчетно доверие, което ще ги кара да казват: той е тук — това стига.

И тогава за нашия войник няма да има нищо невъзможно.

Войска, в която войника вярва в началника, има такова предимство, което с нищо не може да се навакса. Всяка част от тая войска е семейство, спо­собно да върши чудеса.

Дисциплината е плод на доверието ни  към другари и началници.

Повдигай духа непрестанно. Работи така, че да гледа весело, смело, даже дръзко: „Делото си зная и от никого не се боя!”

Следи непрестанно, щото никой, никога, пред никого да не трепва. Уплаши ли се някой не го осми­вай, а с знак, поглед, сърдечна реч, личен пример ободри го; стопли сърцето му; възпламени  силите му. Вяра в себе си - основа на юначеството.

Възможно по дълбоко внушавай на войника, че той е юнак, какъвто няма друг на света. Юначеството е най-необходимо качество на воина. То рeшава боя. Във всичко предимство има по-юначния. Най-юначния в боя е обикновено и най-умния.

В цялата си дейност усърдно отстранявай всич­ко, що макар и най-малко може да подрови увреността в себе си, спокойствието, решителноста.

С явна благосклонност, а не с обидни укори, посочвайки грешките и с показ назидавай, шо и как да се направи. Единствените грешки, що заслужават укор, са бездейността и страха пред отговорността.

Сам не бой се от грешки. Който се бои, никога няма да се научи.
В нашето дело не може да не се греши. Няма по-лоша грешка от нерешителността. Напред дръзко и упорито — и всекога ще добиеш своето! Да приучиш да не се бои от грешки е толкова важно, щото понякога сам греши, за да те поправи; ако не забележи грешката, сам искрено я посочи.

Преди да тръгнеш на война, прости се с челядта си у дома.
Плачът и сълзите на изпращачите подравят духа на войниците.
Те неминуемо почват да мислят, че работата е страшна, щом челядта на самите началници тъй горко плачат и тъгуват.

Преди боя направи нравствен преглед на частта си, минавайки пред строя. Кажи нещо на офицерите, подофицерите, войниците; развесели ги; насърчи ги; подири случай да ги извикаш по име за да им докажеш, че никога не ги забравяш.

В боя няма недостатък по-вреден от суетата. Който навикне на суета, той и слисва се много леко.

Работи спокойно, отчетливо, разумно и толкова по-спокойно, колкото опасността е по близо. Бързата работа два пъти работа. Бързай полека.

Да не се слисваш, да не падаш духом в тежки условия е много важно качество. Ако началника е спокоен в трудни мигове, то и частта е спокойна и за всичко способна. Тогава войникът не гледа вече ни неприятел, ни опасност, а гледа началника и си казва: може би да бъде опасно, но той ще ни води добре. Не помръдва, стои спокойно: работата ни е наред! Усмихва се,  ще ги научим ние тях!

Повдига духа: нападението, победата, наградата, похва­лата, дишащата началникова увреност в успеха, приятната вест, изгледа на пленници, прекарани пред строя, надежната свръзка с добре гледаните в