Книгата на Хиро Онода "Не се предадох" можете да си я закупите от тук
Последният самурай
В горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза жилав японец в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си винтовка -
«Аз съм подпоручик Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моят командир да се предада».
Цели 30 години този японец, не знаейки за капитулацията на своята страна, със своя отряд продължил да воюва в джунглите на Филипините.
- Аз разговарях с него скоро след като се предаде. Този човек не можеше да дойде на себе си - съобщи в интервю за «АиФ» бившата «първа дама» на Филипините Имелда Маркос.
Онода преживя страшен шок. Когато му казаха, че войната е свършила през 1945 г. , очите му просто потъмняха.
«Как Япония е могла да загуби войната? Защо се грижех за винтовката си като за малко дете? За какво загинаха хората ми?» — питаше ме той и аз не знаех какво да му отговоря.
Той просто седеше и плачеше.
Историята на японския офицер във филипинските джунгли започва на 17 декември 1944г., когато командира на неговия батальон майор Танигучи заповядва на 22-годишния подпоручик Онода да оглави партизанската война против американците на остров Лубанг:
«Ние отстъпваме, но временно. Вие отидете в гората и извършвайте нападения — поставяйте мини, взривявайте складовете. Забранявам Ви да се самоубивате и да се предавате в плен. Може да минат няколко години, но аз ще се върна да Ви взема.Тази заповед мога да я отменя само аз и никой друг ».
Много скоро американските войници акостират на Лубанг и Онода разделяйки своите партизани на групи се скрива в джунглата, заедно с двама редници и ефрейтор Шимада.
- Помня как Онода ни показа убежището си в джунглата - разказа на «АиФ» бившия заместник - шериф на Лубанг Фидел Еламос. Там беше чисто, висяха лозунги с йероглифи – «Война до победа», а на стената беше закрепен изрязан от бананови листа портрет на императора. Докато са били живи подчинените му, той е провеждал с тях тренировки, а също и конкурси за най-добри стихове.
Онода не е знаел, какво се е случило с войниците от другите групи. През октомври 1945г. той намира американска листовка с текст: «Япония капитулира на 14 август. Излезте от гората и се предайте!». Подпоручика се поколебал, но в този момент чул стрелба наблизо и разбрал — война продължава. А листовката — просто лъжа, за да ги измъкнат от гората. Но те ще се окажат по-умни от врага и ще отидат още по-навътре в джунглата…
— Моят баща се е сражавал с него, после и аз станах полицай и също воювах с «отряда Онода» - струваше ни се, че това няма да свърши никога - казва екс-заместника на шерифа на Лубанг Фидел Еламос.
— Прочиствахме джунглите многократно и не можехме да ги открием, а след това през нощта, самураите отново стреляха в гърба ни. Хвърляхме им днешни вестници за да разберат, че войната отдавна е свършила, оставяхме им писма и фотографии на техни роднини. След време попитах Онода:
- Защо не се предаде?
Той ми каза, че е бил уверен – писмата и вестниците са фалшиви.
Минаваха години, а Онода продължава да воюва в джунглата.
В Япония се появяват небостъргачи, японската икономика завоюва целия свят, бизнесмени от Токио купуват крупни американски концерни, а Хиро продължава да се сражава на Лубанг за славата на императора, вярвайки, че войната продължава.
Подпоручика преварява вода от ручеите на огъня, храни се с плодове и корени — за цялото това време боледува само един път от ангина. През нощта под проливните тропически дъждове, той прикрива винтовката си с тяло. Един път месечно японците устройват засади на военните джипове, разстрелвайки водачите им. Но през 1950г. нервите на един от редниците не издържат и той се предава на полицията. След четири години ефрейтор Шимада е убит в престрелка с военните на плажа Гонтин.
Подпоручика и последния редник Козука, изкопали в джунглата ново подземно убежище, незабележимо от въздуха и се преместили там.
— Те са вярвали, че ще се върнат за тях – усмихва се вице - губернатора на Лубанг Джим Молина. Нали майора им е обещал. Действително през последната година подпоручика започва да се съмнява – не са ли го забравили? Веднъж му идва мисълта да се самоубие, но веднага я отхвърля - това е забранено от заповедта на майора.
Вълк-единак
…През октомври 1972г. близо до село Имора подпоручика залага на пътя последната останала му мина, за да взриви филипинския патрул. Но мината не се взривила и тогава те двамата с Козука нападнали военните — Козука го застреляли и Онода останал съвсем сам. Смъртта на японският войник загинал 27 години след капитулацията на Япония предизвикала шок в Япония.
Издирвателни групи спешно се отправили към Бирма, Малайзия и Филипините, търсейки оцелели войници от императорската армия. И тук се случва невероятното. Почти 30 години Онода не могат да го открият най-добрите спецчасти, но съвършенно случайно на него се натъква японския турист Судзуки, събиращ в джунглата бубулечки. Той потвърдил на невярващия Онода – Япония е капитулирала, война отдавна няма. Мислейки известно време Хиро казва -
«Не вярвам. Докато командира ми не потвърди това ще продължа да воювам».
Връщайки се у дома Судзуки хвърля всички сили да открие майор Танигучи. Намира го доста трудно — началника на «последния самурай» си е сменил името и е станал търговец на книги. Заедно пристигнали в джунглата на Лубанг на указаното място.
Там Танигучи, облечен във военна униформа, прочел на Онода заповедта да се предаде. Изслушвайки го подпоручика мята на рамото си винтовката и тръгват към полицейския участък, късайки полуизгнилите си нашивки….
— В страната се проведоха демонстрации с искания да се вкара Хиро в затвора, — обяснява вдовицата на тогавашният президент на Филипините Имелда Маркос.
— Наистина в резултат на неговата «трийсетгодишна война» са били убити и ранени 130 войници и полицаи. Но моя мъж взе решение да помилва 52-годишният Онода и да му разреши да отиде в Япония.
Отново в гората
Наистина, това завръщане не радвало особено подпоручика, който със страх и удивление разглеждал небостъргачите на Япония. През нощта сънувал джунглата където е прекарал толкова десетилетия. Плашили го почистващите машини и електрическите влакове, реактивните самолети и телевизорите.
След няколко години Хиро купил ранчо в горите на Бразилия и отишъл да живее там.
— Хиро Онода неочаквано дойде при нас от Бразилия през 1996 година — разказва вице-губернатора на о.Лубанг Джим Молина. — Не искаше да отседне в хотел и поиска разрешение да си направи землянка в джунглата. Когато ходеше из селото, никой не му подаваше ръка.
«Последния самурай» от Втората световна война е жив и сега. Поисках му адреса, но той категорично отказа да разговаря с мен:
«Аз написах книгата «Не се предавай: моята 30-годишна война», където вече отговорих на всички въпроси.
- Какво щеше да стане, ако не беше дошъл майор Танигучи ?
- Всичко е много просто — щях да воювам и до сега…» — отговори ми 82-годишният подпоручик Онода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар