Израел, САЩ и “Хизбула” – за какво става въпрос?

Много хора под влиянието на медиите остават с впечатлението, че Иран и свързаната с него групировка “Хизбула” от една страна и САЩ и Израел от друга, са едва ли не пред война. Истерията с признаването на тази организация за отговорна за атентата във Бургас, като че ли засилва тези настроения. Според мен обаче, това е едно измамно твърдение и по долу ще се опитам да обясня защо това е така.

Израел и САЩ не са чак такива непримирими врагове на Иран, Асад и “Хизбула”, въпреки гръмките закани и изявления.

Американците, както и Израел имат интерес не да омаломощят Иран и другите шиити, а да ги противопоставят на сунитите, които представляват около 85 % от мюсюлманите по света, според принципа от времето на Римската империя – “Разделяй и владей”.

Този принцип се спазва от всяка една империя и САЩ също не правят изключение от това правило. Ако шиитите и Иран бъдат омаломощени, това означава че на преден план ще излезе сунитският “блок” воден от Турция и Саудитска Арабия.

Това противопоставяне е съвсем очевидно в Сирия, където воюващите страни са ясно очертани – от едната страна са Турция, Саудитска Арабия, чеченци и други мюсюлмани-сунити. Така наречената “Сирийска свободна армия” се командва основно от турски офицери. В момента дори и кюрдите / сунити /, са в примирие с турските власти.

От другата страна са шиитите - Иран , “Хизбула” и управляващото алевитско малцинство в Сирия, начело с Асад, които също са шиити и то крайни.

Войната между сунити и шиити се води от векове и омразата между тях е много голяма. От самото възникване на исляма, въпроса е бил кой да играе водещата роля в ислямският свят. Първоначално тази религия е била разпространена основно сред арабите и те са били начело.

Впоследствие, със завладяването на територии извън Арабия, исляма се приема или се налага и на други народности, така наречените “клиенти” или “мауали” - мюсюлмани от неарабски произход, смятани за низша класа от арабите.

След превземането на Персия и налагането на исляма там, местната персийска аристокрация се стреми да заеме водещата роля в ислямският свят и по времето на династията на Абасидите успява.Така се налага и водещата роля на шиитският ислям.

Абасидите произхождат от Абас ибн Абд ал Муталиб, чичо на ислямския пророк Мохамед и утвърждават властта си след 750 година, отвоювайки от Омаядите целия ислямски свят с изключение на Ал Андалус / завладяната от арабите част от Испания /. Те управляват от своята столица Багдад, превърнала се в един от основните центрове на тогавашния свят.

След превземането на Багдад от монголците през 1258г., Абасидите не успяват да си върнат властта в града.
През 1261г. те се установяват в Кайро, където светската власт е в ръцете на мамелюците, но Абасидите продължават да се смятат за халифи — религиозни водачи на мюсюлманите по света. През 1519г. и тази титла им е от султаните на Османската империя.

Това се случва по времето на султан Селим I, наречен “Явуз” (смел, жесток, суров).

Той получава това прозвище заради избиването на над 40 000 шиити.

Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (повелител на правоверните). Негов син е султан Сюлейман I, наречен още Великолепни. Филма “Великолепният век”, по който сега въздишат жените пред телевизорите, се отнася за него.

Както се вижда, от край време шиитите и сунитите не се обичат особено много.

И в днешно време това противопоставяне е в пълна сила. Когато американците нахлуха в Афганистан през 2001г., иранците ги подкрепиха колкото и учудващо да звучи. Талибаните, срещу които те воюваха и продължават да воюват, без особен успех, са сунити по вяра и основно пущуни като народност. Пущуни има и в Иран.

Така нареченият “Северен съюз”, съставен от таджики, узбеки и хазари, населяващи северната част на Афганистан, които воюваше с талибаните по онова време, се подкрепяше от САЩ, Иран и Русия.

Според спомените на един американски войник от специалните им части, когато те навлизат в Афганистан, заварват там войници от иранската гвардия, воюващи с талибаните, които им предават и сведения за позициите на талибаните.

Така че, Иран и САЩ не са чак такива непримирими врагове, за каквито се представят по медиите.
Да не забравяме, че и в самата Турция около 20% от населението са алиани / шиити / и те са подложени на непрекъснати репресии .

През 1979г. "Сивите вълци" избиват 500 алиани в град Мараш.

На 2 юли, 1993г. терористи от същата групировка залостват хотел в град Сивас, в който са се събрали лидерите на алианите в Турция и го запалват. Загиват 37 души.

През последните няколко години отношенията между Турция и САЩ не са особено близки, каквито бяха преди идването на Ердоган на власт.

Турският премиер направи скандал и на израелският министър-председател на икономическият форум в Давос преди няколко години , след което последва така наречената “хуманитарна” акция с “Флотилията на мира”, атакувана от израелските командоси, при която загинаха няколко турски граждани и анти израелските настроения в Турция достигнаха връхната си точка.

Ислямиското правителство в южната ни съседка ще се стреми да задълбочава тези настроения и то не само в Турция, защото иска да спечели симпатиите на мюсюлманите по света и да завоюва лидерската позиция в целият ислямски свят / а не толкова да възстанови Османската империя, както това се тълкува у нас /.

Ердоган успешно се справи с амбициите на военните / свързани с Израел и САЩ / да управляват в Турция, като една голяма част от висшето ръководство са обвинени в опит за държавен преврат / аферата "Ергенекон" / и вече са в затвора.

Ердоган заяви в пряк текст преди няколко години че:

" Демокрацията е само един влак, на който ние се качваме за да постигнем целите си".

Основната пречка за турската доминация в ислямският свят е Иран, който се стреми към същото нещо.

От това противопоставяне печелят САЩ и Израел, които негласно подкрепят и Кюрдската работническа партия / ПКК/, воюваща с Турция.

Още преди доста години, тогавашният президент на САЩ, Роналд Рейгън заяви:

"Кюрдите са клечка кибрит, която Америка може да запали, когато й е изгодно".

Изглежда че този момент вече е настъпил, но турците не са чак такива балами, за да не виждат какво става около тях. Напротив, те доста умело преорентират политиката си към сътрудничество с ислямският свят, включително и с Иран въпреки вековното си съперничество, защото много добре разбират какви са целите на "американската" политика, неразривно свързана с израелската.

По всичко личи, че този път номерата им няма да минат и най-вероятно резултата от тази политика ще е както в поговорката - "Хитрата сврака - и с двата крака".

Докато сунити и шиити воюват един срещу друг това е добре дошло за Израел и САЩ. Лошият вариант за тях е, ако единият блок излезе начело и противниците му са прекалено слаби за да му се противопоставят.

Не е изключено и двата ислямски блока да сключат споразумение насочено срещу общите им врагове, каквито индикации вече има. Още повече, че и Иран също има проблеми с местните кюрди.

Да не забравяме и факта, че болшинството радикални ислямски групировки са сунитски и в момента са в подем почти по целият свят.

Става дума за талибаните в Афганистан, уахабитите или както сега се наричат салафити, които завземат позиции в джамиите, като се почне от Република Татарстан и Башкирия в Русия, мине се през Кавказ, на Балканите – България, Македония, Косово, Босна и почти цяла Западна Европа. Тези групировки не изпитват особено топли чувства към САЩ и Израел, както и към Запада, като цяло.

Ако този блок вземе надмощие тогава и ролята на САЩ като “световен жандарм” ще стане много трудна, да не кажа - невъзможна.
Провала им в Ирак и Афганистан е очевиден и съвсем скоро те ще обявят, че са победили и ще се изнесат скоропостижно от там, което веднага ще отвори пространство за подема на радикалният ислям.

Резултата от така наречената “Арабска пролет” е идването на власт на ислямисти - сунити, в страните засегнати от тази “пролет”, като “Мюсюлманските братя” в Египет например, известни с не особената си обич към Израел.

Ситуацията в Сирия също върви към подобно развитие.
Там мнозинството от населението изповядва сунитският ислям и мрази управляващото сега алевитско малцинство.

Така че, израелците и американците едва ли ще нападнат Иран и Сирия и ще подкрепят Турция и останалите сунити по този начин, освен ако не са решили да се самоубиват.