От какво ни "освободи" Съветската армия

По повод на дискусията за премахването на паметника на Съветската армия в София искам да споделя някои факти за присъствието на наша територия на тази “армия –освободителка” и резултатите от това присъствие за нашата страна.

На първо място може да се каже, че "Червената армия" ни “освободи” от Вардарска и Егейска Македония.

Ето какво показват фактите –
На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. Това става възможно благодарение на германския дипломатически натиск оказан на Румъния, а не на “Соболевата акция”, както ни лъжеха доскоро в учебниците по история.

След навлизането на германските войски в Югославия и Гърция са ни върнати и земите населени основно с българи във Вардарска и Егейска Македония. Така на 19 април, наречен “Българския Великден”, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април и в Гърция и то без да се налага да водят активни бойни действия.

По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка.

Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор и така се осъществява националният ни идеал за обединение на българите в една държава.

Ето и един клип за посрещането на българската армия през 1941г. в Охрид - www.youtube.com/watch

По спомени на възрастни хора живяли по това време, германските войници са се държали изключително любезно към местното население, няма регистрирана нито една кражба или изнасилване или друго престъпление.
Моята баба ми е разказвала, че в тяхната къще е имало настанени германски войници, които са си плащали за всяко нещо, което са консумирали.
При друг случай те са и поискали една тава за да си приготвят някакво ястие , след което тавата и е върната измита.

За разлика от тях, поведението на “армията–освободителка”, в нашата страна е описано достатъчно красноречиво от Чарлс Ланиус , специален кореспондент на авторитетното американско списание “Рийдърс Дайджест”, който по време на деветосептемврийския преврат се е намирал във България:

“ Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им.
След няколко злополучни случая, обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат”.

“ Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде бившите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници са били разстрелвани или пребивани до смърт”.

След 1944 година, руските войски "освобождават" по подобен начин и цяла Източна Европа, включително и държави, които са били техни съюзници.

В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва:

" Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само няколко съветски дивизии това поведение предизвиква голям отзвук.

Когато делегация на югославските комунисти пристига в Москва и се опита да получи от Сталин някои разяснения и извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има.

Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позабавлявали са се малко …” ( по спомените на Джилас)

За зверствата на руските войски в Германия може да се напише цяла книга. Може спокойно да се каже, че Червената армия "освободи" цяла Източна Европа, налагайки и дивашки комунизъм.

В така наречената “Отечествена война” около 30000 млади българи загинаха в една напълно безмислена за нас война, срещу довчерашният ни съюзник, върнал ни обратно изконните български земи в Македония и Добруджа.

Твърденията че нямаме териториални загуби
/ спрямо териториите , които сме имали преди началото на войната /, защото сме дали тези жертви, са доста наивни и смешни, защото едва ли "Бащата на народите" - Сталин, който преди войната е избил милиони свой сънародници "без да му мигне окото" , се е интересувал от нашите жертви и от това че сме били обявили война на Германия в последния момент преди да нахлуе Червената армия във България - на 8 септември 1944г.

Той се е интересувал единствено от това, в Съветската сфера на влияние / договорена на Ялтенската конференция през 1945г., в която влиза и България / да попадат повече територии, а не заради братска си любов към нас.

А за така често цитираният от комунистите довод, че и във Виена има подобен паметник, искам да вметна ,че австрийската държава Е ЗАДЪЛЖЕНА да поддържа всички съветски паметници и гробове на своята територия по силата на договор от 1955г. , според който на Австрия се дава статут на постоянен неутралитет, като в замяна на това всички съюзнически войски се изтеглят от нейната територия.
А и този паметник е построен от руснаците / а не от австрийците /, веднага след войната.

На второ място възпитаниците и последователите на “великия Съветски съюз” - българските комунисти ни освободиха и от националния ни елит и издигнаха на власт селяни, дошли от най - затънтените български села.

Резултатите от тази политика са известни - България се превръща в едно “царство” на простотията и долните човешки страсти, последиците от които тегнат върху нас и до днес.

Националния нихилизъм достига до такива граници, които човек трудно може да си представи - в цялата страна се веят само червени знамена и нито едно българско, хора са арестувани и пребити, защото са поставили български флаг на домовете или магазините си вместо съветския, отрича се всичко направено преди преврата, българските офицери воювали за Родината са обявени за “царски офицери” и по-голямата част от тях са избити без съд и присъда или са изпратени по лагери.

Политиката спрямо Югославия става изключително угодническа и нагаждаческа, дори и без следа от някакво национално достойнство.

В Пиринска Македония са изпратени за “учители” сърби, които да наложат “македонско” самосъзнание на чисто българското население живеещо там, за да се осъществи проекта наречен " Балканска федерация " - доминирана от Сърбия измислена федеративна държава, включваща и Пиринска Македония в територията си.

Добре че през 1948г. настъпва разрив в отношенията между Сталин / един от главните архитекти на "македонската нация" / и Тито и договора е разтрогнат, иначе в противен случай щяхме да се "освободим" и от Пиринския край.

Изброяването на фактите може да продължи още дълго, но мисля че и тези са предостатъчни за да убедят всеки нормално мислещ българин в необходимостта от премахването на този паметник на националното унижение и нихилизъм. И нека когато някои тръгне да защитава Съветската окупация на България се замисли и над тези неща.

Повод за размисъл е и въпроса защо в София няма достоен паметник на българският войник пролял кръвта си в няколко войни за обединение на Отечеството, а на входа на Южния парк има бюст на сръбския крал Милош Обренович, баща на крал Милан - инициатора на Сръбско-българската война.