Как и защо Хитлер взе властта в Германия?

На тази тема са написани сигурно хиляди книги и статии и въпроса изглежда като че ли  е добре изследван, но според мен, само така изглежда. За съжаление повечето от тези писания са или чисти спекулации или явна пропаганда. Мисля, че доста важни фактори или липсват или са споменати съвсем бегло.

Някои хора може би се питат защо трябва да се занимаваме сега с този въпрос, след като това е едно минало.
 
Ами защото “пружините”, които движат обществените и икономически процеси са в общи линии едни и същи и който не може да разбере и да си обясни процесите случили се преди времe, нищо няма  да разбере и от съвременната ситуация.
Нека да видим кои са основните фактори, които помагат на Хитлер да стигне до властта.

Първата и най-изтъквана причина е икономическото и обществено положение в Германия след Първата Световна война. Огромна инфлация, безработица, престъпният Версайски договор, огромните репарации, които Германия трябва да изплаща на Антантата.  
От друга страна влошаването на ситуацията след войната става РЯЗКО и болезнено за немският народ, който преди това е имал сравнително добър стандарт на живот.
Както се казва – “От високо се пада по- лошо”.








“Голямата депресия” започнала през 1929г. също срива доходите на хората и увеличава драстично безработицата.
 Тези фактори безспорно спомагат за радикализиране на политическата ситуация в страната. На политическата сцена доминират две основни течения – комунистическото, безусловно подкрепяно и създадено в Москва и  националсоциалистическото, като негов противовес.

Огромната част от народа е увлечена от тези две течения, всяко от което е против буржоазията в една или друга степен. Така наречените буржоазни партии реално са извън играта, тъй като в една радикализирана ситуация техните програми, лозунги и действия нямат никакъв успех.

Безспорно един от важните фактори, които подкрепят Хитлер по пътя му към властта са част от така наречената едра буржоазия. Въпроса е защо го правят. Известно е, че едрите бизнесмени ( както днес ги наричаме ), не правят нищо, ако нямат интерес от това, или ако интересите и капиталите им не са застрашени.

Хитлер е обикновен човек, няма благороден произход, произлиза от бедната прослойка на обществото. Партията която ръководи сe нарича Национал СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РАБОТНИЧЕСКА партия.
Защо тогава един едър капиталист ще подкрепя една социалистическа и работническа партия ?

Защото, първо Хитлер за разлика от комунистите няма намерение да национализира едрата собственост и не се кани да преследва притежателите и. И с изключение на  някои забележки, които има към тях по отношение на експлоатацията на работниците и липсата на социална сигурност, не би предприел някакви радикални действия спрямо тях. Както се казва, това не са неразрешими проблеми.

В “Моята борба” той ясно заявява, че има намерение след като дойде на власт да ревизира престъпният Версайски договор,  с всички средства и начини, а също така ще търси териториално разширение на Германия на Изток, тоест ще завоюва там необходимото и жизнено пространство.

Това означава само едно - скоро ще има война и то голяма. Известно е, че големите германски концерни по това време – “Тисен”, “Круп”, ИГ “Фарбен” и други са и големи прозводители на оръжия, а оръжията се харчат най-добре по време на война. Освен това фюрера обещава и големи държавни поръчки при строежите на магистрали и обществeни сгради и комуникации, а кой не иска такива поръчки и то по време на тежка криза.  Отделно, че те виждат в него таланта му на оратор и организатор.

От друга страна едрите индустриалци имат достатъчно мозък в главите си, за да предвидят развитието на ситуацията и да я оценят правилно, за разлика от днешните "бизнесмени", но това е тема на друг разговор.
Второ, примерът с идването на комунистите на власт в Русия през 1917г ., чрез така наречената "Октомврийска революция" е твърде пресен и показателен.

Какво се случва с управляващата класа в Русия?

Не искам да изпадам в излишни подробности, само ще кажа, че капиталите и имотите са им отнети, а  по-голямата част от тях наистина имат късмет, ако ги разстрелят на място. “Животът “на останалите живи не е за описване - прилича на филм на ужасите и ако трябва да се обясни подробно ще се наложи да се сложи знак -  18+.

По това време комунистически революции избухват в цяла Европа, разбира се, не без активното съдействие от “страната на победилият комунизъм” - СССР.
Така наречената "Унгарска Съветска република" ръководена от садиста Белла Кун, чиито действия по време на Гражданската война в Русия след 1917г . могат да предизвикат сериозни смущения на съня в някои по-чувствителни читатели.
"Баварската Съветска република" начело с Курт Айснер и Ернст Толер / двамата както и гореспоменатият Кун принадлежат към
 “богоизбраният народ”/
Словашката Съветска република установена след военна интервенция от страна на "Унгарската Червена гвардия".
Във България след Първата Световна война на власт идват земеделците на Стамболийски, съвсем справедливо наричани от някои – “Белите болшевики”.
И така нататък и така нататък.
Но да се върнем на темата. Очевидно е, че германските, а и не само германските индустриалци са разбрали  какво ще се случи с тях, ако комунистите вземат властта. 

Изборът пред тях не е особено голям – или комунисти или националсоциалисти. Естествено е да предпочетат втората опция и то не защото много харесват Хитлер, а защото просто нямат друг избор.
Друг важен фактор, който спомага за укрепването и разрастването на Националсоциалистическата партия е както е модерно днес да се нарича качественият човешки материал, с който разполага Хитлер.  

В неговата партия влизат основно германци, а те са известни с точността  и отговорността си.
В по-голямата си част те са от поколение, което участва активно в Първата Световна война, която е една от най-продължителните, кръвопролитни и тежки войни в историята на човечеството. Самият Хитлер е раняван два пъти в хода на тази война и по чудо избягва смъртта.

Подобни изпитания естествено каляват характера и спомагат за успеха в политическата борба с комунистите, която на моменти си е направо ръкопашна.

Друг е въпроса, че след идването на Хитлер на власт, една голяма част от редовите комунисти преминават в националсоциалистическото движение, но на тази тема историците обикновенно предпочитат да мълчат.
По отношение на външнополитическите фактори, които спомагат за възхода на националсоциалистите, на първо място трябва да се посочи подкрепата на Сталин. Естествено той преследва свои цели с тази подкрепа, а именно победата на комунизма в Европа, а след това и в останалият свят, така наречената "Световна революция".

Този въпрос е добре изследван от бившият съветски разузнавач, избягал на Запад, Виктор Суворов и които се интересува може да прочете книгите му на тази тема – “Ледоразбивачът” и “Последната република”. Сталин вижда в Хитлер една искра, който ще запали война в Европа и в момента, в който Германия е на предела на възможностите си ще и нанесе мощен удар в гръб и от там насетне на практика няма кой да спре победното шествие на комунизма.

Преди това тази роля е била предоставена на Германската комунистическа партия, но тя не оправдава очакванията. Социалдемократите пък имат намерение да дойдат на власт по мирен начин и да не водят никаква война, с което да объркат плановете на Вожда на Световната революция, затова той заявява на един конгрес , че ще ги подкрепя "така както въжето подкрепя обесеният".

И си изпълнява обещанието, като нарежда на Ернст Телман / водачът на германските комунисти / да не влиза в коалиция с тях, с което проправя пътя на Хитлер към властта и съответно предопределя печалният край и на двете леви формации.

Ето какво споделя в мемоарите си шефа на външното разузнаване на Райха - Валтер Шеленберг:

"Когато в Германия на власт идват
националсоциалистите, ръководството на германската комунистическа партия получава от Москва указания да счита за враг номер № 1 , не НСДАП и командването на Вермахта,  а социалдемократическата партия.

В политическото ръководство на НСДАП, Сталин е виждал тогава един вид спътник  в постигането на  собствените си революционно-комунистически цели в Европа, разчитайки че в един прекрасен ден Хитлер ще обърне своето оръжие против буржоазният Запад, борба която е трябвало да изтощи силите му."
В крайна сметка на него му трябва човек и партия, които да започнат война, а не да се лигавят.
Разбира се, впоследствие не всичко се развива по плановете на Сталин, защото водачът на Германският Райх нанася първи удара, но както се казва - това е друга история.

Само ще спомена и това, че заигравката между Германия и Русия  започва още към края на Първата Световна война, а Сталин просто продължава тази политика. Не е тайна че Ленин взима властта с подкрепата и на германски военни части, защото германското командване е преценило, че е по-добре в Русия да избухне революция и тя да излезе от войната, с което германската армия ще воюва на един фронт по-малко, както и става на практика.

След това  Съветският съюз връща жеста като приема немски летци и танкисти да се обучават на съветски полигони. За тези които се интересуват от темата има достатъчно материали по този въпрос в Интернет.
Според някои историци зад политиката на Хитлер по отношение на евреите стоят и ционистите, които целят създаване на собствена държава на евреите .

Разбира се, че тази теза е спорна и няма категорични доказателства в нейна подкрепа, но все пак в нея има логика, защото факт е, че усилията на ционистите преди Втората Световна война да убедят достатъчен брой  евреи да се преселят в Палестина, не се увенчават с успех.

След идването на Хитлер на власт този брой значително нараства и в крайна сметка прави възможно създаването на Израел през 1948г., не че Хитлер точно това е искал:)
Може да има и други фактори, които пропускам, но все пак мисля, че тези са основните.
Както се вижда от изложението, нещата не са толкова прости, както изглеждат или както се обясняват  и за успеха или неуспеха на дадено историческо събитие или процес, играят роля  множество фактори и интереси от най-различно естество.