Българският елит, погубен от комунистите - летецът Владимир Балан

Владимир Александров Балан е български военен летец, един от пионерите на българската бойна авиация, участвал в бойни действия по време на Първа световна война. След края на войната завършва авиоинженерство и заема ръководни постове за утвърждаване на българската авиационна школа и производството на български самолети. Във военните регистри е записан като Влайко Александров Теодоров-Балан.

Първата световна война бушува с пълна сила. В знойния летен ден на 8 юли 1917 г. небето над Петрич е яркосиньо. Чудесен фон за величавия Пирин и зелената Беласица. Но времето не е за любуване на красотите на България. Наблизо е Македонският фронт. Там българската армия води тежка позиционна война с многократно превъзхождащите я по огнева мощ и численост сили на Антантата.

В синевата се появяват шест британски самолета. В покрайнините на Петрич има военни складове. Натам са се насочили англичаните. Но преди да достигнат целта си, върху тях връхлитат два наши изтребителя Roland D.II. Строят на противника се разпада. А единият от изтребителите откъсва водача на групата и го принуждава да започнат двубой, докато вторият наш самолет се занимава с останалите...
Двамата въздушни противници показват кой какво може в един завладяващ въздушен бой. В един момент българският Roland прави "имелман" , а британският изтребител-боен завой, и двамата се оказват фронтално един срещу друг. За миг протракват картечниците на "Роланд"-а и противникът отпуска нос надолу. Моторът му не работи, поразен от картечната серия. Планира и каца в една нива...

По-късно на летище Левуново двамата достойни противници ще си стиснат ръцете. Ирландецът капитан О"Дуайър, командир на 17-а британска ескадрила, и българският поручик Владимир Балан, са героите на този небесен спектакъл.
Владимир (Влайко) Балан е роден на 3 октомври 1895 г. в град Прасберг, тогава в Австро-Унгария, а днес в Словения. Син е на прочутия български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН - Александър Теодоров-Балан, който е и първият ректор на Софийския университет.
Владимир учи колеж в Истанбул, по-късно продължава учението си в София, където завършва гимназия. Откакто е видял в Истанбул легендарния Луи Блерио и неговия самолет, мечтае за небето. И когато трябва да вземе решение какъв ще става, то е еднозначно - летец. Постъпва във Военното училище и го завършва като офицер от пионерните войски.

Изпратен е в аеропланната рота на техническата дружина да продължи подготовката си като летец. В Европа вече бушува Първата световна война, но България все още е неутрална. Когато през есента на 1915 г. страната се присъединява към Германия и Австро-Унгария, на Божурище идват немски инструктори и нови самолети. Започва интензивна подготовка, за да могат нашите летци да оказват въздушна поддръжка на настъпващите български сухопътни войски на Южния фронт.
През юни 1916 г. Владимир Балан е изпратен на подготовка в 70-то разузнавателно отделение на германската армия на Западния фронт. То се намира в района на най- ожесточените сражения - Вердюн. Прусаците (70-о аеропланно отделение е пруско, все още в кайзеровата армия има деление на поделенията и частите на пруски, баварски, саксонски и т.п. - бел. авт.) посрещат с недоверие "дивака от Ориента". Но още след първите полети отношението им коренно се променя. Всеки един от тях иска да лети над фронта с новия колега от България. По тозиповод Владимир Балан пише в спомените си:
"В Германия, когато видят, че един човек умее да работи и проявява добра инициатива, прави се всичко, за да му се даде възможност да развие още по-добра дейност." ("Спомени летят", София, 1939 г., стр.42) Съвсем като у нас!

За бойната си дейност на фронта при Вердюн поручик Балан е награден с "Железния кръст" - еквивалент на нашия "Кръст за храброст". Натрупал опит в сериозни схватки със силен противник, младият офицер се връща в България и отива при старите си другари на Македонския фронт, където се бие самоотвержено до края на войната. Той е и един от българските пилоти, постигнали въздушни победи по време на войната.
След войната Владимир Балан отива да следва аероинженерство в Брауншвайг, Германия. Когато завършва образованието си, дипломираният инженер Балан остава в Брауншвайг като асистент. Създава от ентусиазирани студенти групата "Феркерсфлигергрупе" и разработват спортен самолет. Проектът им печели II награда на конкурс за подобна машина.

През 1932 г. инж. Балан се прибира в България. Започва работа на летище Божурище в ремонтната работилница. От 1934 до 1938 г. е инженер в самолетната фабрика "Български Капрони" - Казанлък. Когато италианската фирма „Капрони ди Милано” разкрива свой филиал в Перу, Джани Капрони предлага на инж. Балан да стане представител на „Капрони” в Лима. Но поради семейни причини той отказва това изгодно и примамливо предложение. В София развива активна популяризаторска дейност. Чете лекции по самолетостроене в студентския аероклуб.

Във втора мъжка гимназия заедно с преподавателя по трудово обучение (тогава наричано "ръчен труд") Тодоров организира изработването на безмоторен самолет. С този самолет после се извършват летения, а много от участниците в тази дейност стават пилоти или аероинженери. Известно време инж. Балан е и представител на Луфтханза в България.
Освен тази дейност инж. Владимир Балан създава в София техническо бюро, а от 1941 г. известно време е технически директор на фабриката "Никола Чилов" в Костинброд. Но в Европа отново гърмят оръдия...
...Офицерът от запаса, летецът и аероинженер Владимир Балан е мобилизиран и назначен за началник на самолетната работилница на летище Скопие в освободената от българската армия Македония. Там той съвестно и честно изпълнява задълженията си на администратор и авиационен специалист.

От 9 септември 1944 г. България и Германия са във война.В София на власт идва правителство на Отечествения фронт. Германският възпитаник Владимир Балан има на разположение самолет и спокойто би могъл да избяга при немците. Но той е преди всичко български офицер и патриот. В новите условия прави всичко възможно за евакуиране на работилницата с минимални загуби за страната.

Но човекът, който е отговорен за автотранспортния ешелон, пристига в Кюстендил с празни камиони. Капитан Балан е вбесен. Той предупреждава виновника, че ще отговаря за предателство и саботаж. Но типично по нашенски този последният вече се е боядисал в модния за момента червен цвят. Дори арестува "фашиста" Балан. Но честни хора има навсякъде. Кметът от ОФ в Кюстендил и партизанският командир на местния отряд го освобождават и той се прибира в София. Там всички го предупреждават, че човекът, срещу когото пише рапорт, е от силните на деня. Но героят от небето над Вердюн и над Македония не се бои от нищо.

На 29 септември Балан е отведен от дома си от група комунисти, под командването на Лев Главинчев и вероятно е убит без съд и присъда, не е известно гробното му място. На този ден Владимир Балан отива в щаба на Въздушни войски, след което тръгва за управлението на военните фабрики. Носи със себе си доклада за евакуацията на работилницата от Скопие. Но никога не стига до управлението. Повече никой не ще го види...

Цяла седмица през октомври Радио София завършва новините си със съобщението: "Капитан Балан да се яви в управлението на военните фабрики". Авиатори от щаба на Въздушни войски са видели, че на излизане от щаба, намиращ се тогава на бул. "Скобелев", по пътя към управлението на ул."Цар Асен" капитан Балан е натикан от някакви хора в автомобил. Брат му Станислав Балан и командирът на Въздушни войски генерал-майор Ганчо Манчев, съвипускник на Владимир Балан от Военното училище, обикалят затворите, правят запитване до Министерството на войната и МВР, но никъде не откриват и най-малката следа от изчезналия си роднина и приятел. Няма и никакво повдигнато обвинение срещу него. Просто имаше човек и все едно, че никога не го е имало.

 

Как и защо Хитлер взе властта в Германия?

На тази тема са написани сигурно хиляди книги и статии и въпроса изглежда като че ли  е добре изследван, но според мен, само така изглежда. За съжаление повечето от тези писания са или чисти спекулации или явна пропаганда. Мисля, че доста важни фактори или липсват или са споменати съвсем бегло.

Някои хора може би се питат защо трябва да се занимаваме сега с този въпрос, след като това е едно минало.
 
Ами защото “пружините”, които движат обществените и икономически процеси са в общи линии едни и същи и който не може да разбере и да си обясни процесите случили се преди времe, нищо няма  да разбере и от съвременната ситуация.
Нека да видим кои са основните фактори, които помагат на Хитлер да стигне до властта.

Първата и най-изтъквана причина е икономическото и обществено положение в Германия след Първата Световна война. Огромна инфлация, безработица, престъпният Версайски договор, огромните репарации, които Германия трябва да изплаща на Антантата.  
От друга страна влошаването на ситуацията след войната става РЯЗКО и болезнено за немският народ, който преди това е имал сравнително добър стандарт на живот.
Както се казва – “От високо се пада по- лошо”.








“Голямата депресия” започнала през 1929г. също срива доходите на хората и увеличава драстично безработицата.
 Тези фактори безспорно спомагат за радикализиране на политическата ситуация в страната. На политическата сцена доминират две основни течения – комунистическото, безусловно подкрепяно и създадено в Москва и  националсоциалистическото, като негов противовес.

Огромната част от народа е увлечена от тези две течения, всяко от което е против буржоазията в една или друга степен. Така наречените буржоазни партии реално са извън играта, тъй като в една радикализирана ситуация техните програми, лозунги и действия нямат никакъв успех.

Безспорно един от важните фактори, които подкрепят Хитлер по пътя му към властта са част от така наречената едра буржоазия. Въпроса е защо го правят. Известно е, че едрите бизнесмени ( както днес ги наричаме ), не правят нищо, ако нямат интерес от това, или ако интересите и капиталите им не са застрашени.

Хитлер е обикновен човек, няма благороден произход, произлиза от бедната прослойка на обществото. Партията която ръководи сe нарича Национал СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РАБОТНИЧЕСКА партия.
Защо тогава един едър капиталист ще подкрепя една социалистическа и работническа партия ?

Защото, първо Хитлер за разлика от комунистите няма намерение да национализира едрата собственост и не се кани да преследва притежателите и. И с изключение на  някои забележки, които има към тях по отношение на експлоатацията на работниците и липсата на социална сигурност, не би предприел някакви радикални действия спрямо тях. Както се казва, това не са неразрешими проблеми.

В “Моята борба” той ясно заявява, че има намерение след като дойде на власт да ревизира престъпният Версайски договор,  с всички средства и начини, а също така ще търси териториално разширение на Германия на Изток, тоест ще завоюва там необходимото и жизнено пространство.

Това означава само едно - скоро ще има война и то голяма. Известно е, че големите германски концерни по това време – “Тисен”, “Круп”, ИГ “Фарбен” и други са и големи прозводители на оръжия, а оръжията се харчат най-добре по време на война. Освен това фюрера обещава и големи държавни поръчки при строежите на магистрали и обществeни сгради и комуникации, а кой не иска такива поръчки и то по време на тежка криза.  Отделно, че те виждат в него таланта му на оратор и организатор.

От друга страна едрите индустриалци имат достатъчно мозък в главите си, за да предвидят развитието на ситуацията и да я оценят правилно, за разлика от днешните "бизнесмени", но това е тема на друг разговор.
Второ, примерът с идването на комунистите на власт в Русия през 1917г ., чрез така наречената "Октомврийска революция" е твърде пресен и показателен.

Какво се случва с управляващата класа в Русия?

Не искам да изпадам в излишни подробности, само ще кажа, че капиталите и имотите са им отнети, а  по-голямата част от тях наистина имат късмет, ако ги разстрелят на място. “Животът “на останалите живи не е за описване - прилича на филм на ужасите и ако трябва да се обясни подробно ще се наложи да се сложи знак -  18+.

По това време комунистически революции избухват в цяла Европа, разбира се, не без активното съдействие от “страната на победилият комунизъм” - СССР.
Така наречената "Унгарска Съветска република" ръководена от садиста Белла Кун, чиито действия по време на Гражданската война в Русия след 1917г . могат да предизвикат сериозни смущения на съня в някои по-чувствителни читатели.
"Баварската Съветска република" начело с Курт Айснер и Ернст Толер / двамата както и гореспоменатият Кун принадлежат към
 “богоизбраният народ”/
Словашката Съветска република установена след военна интервенция от страна на "Унгарската Червена гвардия".
Във България след Първата Световна война на власт идват земеделците на Стамболийски, съвсем справедливо наричани от някои – “Белите болшевики”.
И така нататък и така нататък.
Но да се върнем на темата. Очевидно е, че германските, а и не само германските индустриалци са разбрали  какво ще се случи с тях, ако комунистите вземат властта. 

Изборът пред тях не е особено голям – или комунисти или националсоциалисти. Естествено е да предпочетат втората опция и то не защото много харесват Хитлер, а защото просто нямат друг избор.
Друг важен фактор, който спомага за укрепването и разрастването на Националсоциалистическата партия е както е модерно днес да се нарича качественият човешки материал, с който разполага Хитлер.  

В неговата партия влизат основно германци, а те са известни с точността  и отговорността си.
В по-голямата си част те са от поколение, което участва активно в Първата Световна война, която е една от най-продължителните, кръвопролитни и тежки войни в историята на човечеството. Самият Хитлер е раняван два пъти в хода на тази война и по чудо избягва смъртта.

Подобни изпитания естествено каляват характера и спомагат за успеха в политическата борба с комунистите, която на моменти си е направо ръкопашна.

Друг е въпроса, че след идването на Хитлер на власт, една голяма част от редовите комунисти преминават в националсоциалистическото движение, но на тази тема историците обикновенно предпочитат да мълчат.
По отношение на външнополитическите фактори, които спомагат за възхода на националсоциалистите, на първо място трябва да се посочи подкрепата на Сталин. Естествено той преследва свои цели с тази подкрепа, а именно победата на комунизма в Европа, а след това и в останалият свят, така наречената "Световна революция".

Този въпрос е добре изследван от бившият съветски разузнавач, избягал на Запад, Виктор Суворов и които се интересува може да прочете книгите му на тази тема – “Ледоразбивачът” и “Последната република”. Сталин вижда в Хитлер една искра, който ще запали война в Европа и в момента, в който Германия е на предела на възможностите си ще и нанесе мощен удар в гръб и от там насетне на практика няма кой да спре победното шествие на комунизма.

Преди това тази роля е била предоставена на Германската комунистическа партия, но тя не оправдава очакванията. Социалдемократите пък имат намерение да дойдат на власт по мирен начин и да не водят никаква война, с което да объркат плановете на Вожда на Световната революция, затова той заявява на един конгрес , че ще ги подкрепя "така както въжето подкрепя обесеният".

И си изпълнява обещанието, като нарежда на Ернст Телман / водачът на германските комунисти / да не влиза в коалиция с тях, с което проправя пътя на Хитлер към властта и съответно предопределя печалният край и на двете леви формации.

Ето какво споделя в мемоарите си шефа на външното разузнаване на Райха - Валтер Шеленберг:

"Когато в Германия на власт идват
националсоциалистите, ръководството на германската комунистическа партия получава от Москва указания да счита за враг номер № 1 , не НСДАП и командването на Вермахта,  а социалдемократическата партия.

В политическото ръководство на НСДАП, Сталин е виждал тогава един вид спътник  в постигането на  собствените си революционно-комунистически цели в Европа, разчитайки че в един прекрасен ден Хитлер ще обърне своето оръжие против буржоазният Запад, борба която е трябвало да изтощи силите му."
В крайна сметка на него му трябва човек и партия, които да започнат война, а не да се лигавят.
Разбира се, впоследствие не всичко се развива по плановете на Сталин, защото водачът на Германският Райх нанася първи удара, но както се казва - това е друга история.

Само ще спомена и това, че заигравката между Германия и Русия  започва още към края на Първата Световна война, а Сталин просто продължава тази политика. Не е тайна че Ленин взима властта с подкрепата и на германски военни части, защото германското командване е преценило, че е по-добре в Русия да избухне революция и тя да излезе от войната, с което германската армия ще воюва на един фронт по-малко, както и става на практика.

След това  Съветският съюз връща жеста като приема немски летци и танкисти да се обучават на съветски полигони. За тези които се интересуват от темата има достатъчно материали по този въпрос в Интернет.
Според някои историци зад политиката на Хитлер по отношение на евреите стоят и ционистите, които целят създаване на собствена държава на евреите .

Разбира се, че тази теза е спорна и няма категорични доказателства в нейна подкрепа, но все пак в нея има логика, защото факт е, че усилията на ционистите преди Втората Световна война да убедят достатъчен брой  евреи да се преселят в Палестина, не се увенчават с успех.

След идването на Хитлер на власт този брой значително нараства и в крайна сметка прави възможно създаването на Израел през 1948г., не че Хитлер точно това е искал:)
Може да има и други фактори, които пропускам, но все пак мисля, че тези са основните.
Както се вижда от изложението, нещата не са толкова прости, както изглеждат или както се обясняват  и за успеха или неуспеха на дадено историческо събитие или процес, играят роля  множество фактори и интереси от най-различно естество.

От какво ни "освободи" Съветската армия

По повод на дискусията за премахването на паметника на Съветската армия в София искам да споделя някои факти за присъствието на наша територия на тази “армия –освободителка” и резултатите от това присъствие за нашата страна.

На първо място може да се каже, че "Червената армия" ни “освободи” от Вардарска и Егейска Македония.

Ето какво показват фактите –
На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. Това става възможно благодарение на германския дипломатически натиск оказан на Румъния, а не на “Соболевата акция”, както ни лъжеха доскоро в учебниците по история.

След навлизането на германските войски в Югославия и Гърция са ни върнати и земите населени основно с българи във Вардарска и Егейска Македония. Така на 19 април, наречен “Българския Великден”, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април и в Гърция и то без да се налага да водят активни бойни действия.

По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка.

Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор и така се осъществява националният ни идеал за обединение на българите в една държава.

Ето и един клип за посрещането на българската армия през 1941г. в Охрид - www.youtube.com/watch

По спомени на възрастни хора живяли по това време, германските войници са се държали изключително любезно към местното население, няма регистрирана нито една кражба или изнасилване или друго престъпление.
Моята баба ми е разказвала, че в тяхната къще е имало настанени германски войници, които са си плащали за всяко нещо, което са консумирали.
При друг случай те са и поискали една тава за да си приготвят някакво ястие , след което тавата и е върната измита.

За разлика от тях, поведението на “армията–освободителка”, в нашата страна е описано достатъчно красноречиво от Чарлс Ланиус , специален кореспондент на авторитетното американско списание “Рийдърс Дайджест”, който по време на деветосептемврийския преврат се е намирал във България:

“ Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им.
След няколко злополучни случая, обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат”.

“ Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде бившите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници са били разстрелвани или пребивани до смърт”.

След 1944 година, руските войски "освобождават" по подобен начин и цяла Източна Европа, включително и държави, които са били техни съюзници.

В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва:

" Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само няколко съветски дивизии това поведение предизвиква голям отзвук.

Когато делегация на югославските комунисти пристига в Москва и се опита да получи от Сталин някои разяснения и извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има.

Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позабавлявали са се малко …” ( по спомените на Джилас)

За зверствата на руските войски в Германия може да се напише цяла книга. Може спокойно да се каже, че Червената армия "освободи" цяла Източна Европа, налагайки и дивашки комунизъм.

В така наречената “Отечествена война” около 30000 млади българи загинаха в една напълно безмислена за нас война, срещу довчерашният ни съюзник, върнал ни обратно изконните български земи в Македония и Добруджа.

Твърденията че нямаме териториални загуби
/ спрямо териториите , които сме имали преди началото на войната /, защото сме дали тези жертви, са доста наивни и смешни, защото едва ли "Бащата на народите" - Сталин, който преди войната е избил милиони свой сънародници "без да му мигне окото" , се е интересувал от нашите жертви и от това че сме били обявили война на Германия в последния момент преди да нахлуе Червената армия във България - на 8 септември 1944г.

Той се е интересувал единствено от това, в Съветската сфера на влияние / договорена на Ялтенската конференция през 1945г., в която влиза и България / да попадат повече територии, а не заради братска си любов към нас.

А за така често цитираният от комунистите довод, че и във Виена има подобен паметник, искам да вметна ,че австрийската държава Е ЗАДЪЛЖЕНА да поддържа всички съветски паметници и гробове на своята територия по силата на договор от 1955г. , според който на Австрия се дава статут на постоянен неутралитет, като в замяна на това всички съюзнически войски се изтеглят от нейната територия.
А и този паметник е построен от руснаците / а не от австрийците /, веднага след войната.

На второ място възпитаниците и последователите на “великия Съветски съюз” - българските комунисти ни освободиха и от националния ни елит и издигнаха на власт селяни, дошли от най - затънтените български села.

Резултатите от тази политика са известни - България се превръща в едно “царство” на простотията и долните човешки страсти, последиците от които тегнат върху нас и до днес.

Националния нихилизъм достига до такива граници, които човек трудно може да си представи - в цялата страна се веят само червени знамена и нито едно българско, хора са арестувани и пребити, защото са поставили български флаг на домовете или магазините си вместо съветския, отрича се всичко направено преди преврата, българските офицери воювали за Родината са обявени за “царски офицери” и по-голямата част от тях са избити без съд и присъда или са изпратени по лагери.

Политиката спрямо Югославия става изключително угодническа и нагаждаческа, дори и без следа от някакво национално достойнство.

В Пиринска Македония са изпратени за “учители” сърби, които да наложат “македонско” самосъзнание на чисто българското население живеещо там, за да се осъществи проекта наречен " Балканска федерация " - доминирана от Сърбия измислена федеративна държава, включваща и Пиринска Македония в територията си.

Добре че през 1948г. настъпва разрив в отношенията между Сталин / един от главните архитекти на "македонската нация" / и Тито и договора е разтрогнат, иначе в противен случай щяхме да се "освободим" и от Пиринския край.

Изброяването на фактите може да продължи още дълго, но мисля че и тези са предостатъчни за да убедят всеки нормално мислещ българин в необходимостта от премахването на този паметник на националното унижение и нихилизъм. И нека когато някои тръгне да защитава Съветската окупация на България се замисли и над тези неща.

Повод за размисъл е и въпроса защо в София няма достоен паметник на българският войник пролял кръвта си в няколко войни за обединение на Отечеството, а на входа на Южния парк има бюст на сръбския крал Милош Обренович, баща на крал Милан - инициатора на Сръбско-българската война.

" Помни войната " на полк. Борис Дрангов

 " БЪДИ ВЪЗТОРЖЕН ИДЕАЛИСТ:
СМЕЛ ДО БЕЗУМСТВО,
ВЛЮБЕН В БЪЛГАРИЯ ДО
ФАНАТИЗЪМ, ЧЕСТЕН ДО
САМОПОЖЕРТВУВАНЕ"

ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ

ПОМНИ ВОЙНАТА!

СЪВЕТИ 3А СТРОЕВИ ОФИЦЕРИ

 
 Както се казва тази книга няма нужда от реклама, тя говори достатъчно сама за себе си. Въпреки че се определя като наръчник за строеви офицери, тя спокойно може да се нарече и наръчник за всеки един патриот или ръководител или въобще за всеки един истински българин.

Полковник Дрангов стои зад всяка една дума от книгата си, с целият си живот доказва и показва нагледно, посланията и съветите, които отправя към сънародниците си.
Неслучайна е и обичта и уважението на войниците и офицерите около него, защото той е бил пример и упование за тях.

И може би най-голямото признание за неговите дела са надписите по скалите на планината Беласица -
"Аз служих при Дрангов!".

Осъвременил съм правописа и някои думи с цел по-добра разбираемост от съвременният читател.

Цялата книга в pdf формат може да изтеглите от
www.mediafire.com/
Може да си я закупите и като истинска книга от www.ongala.bg

 

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Естеството на войната………………………………….  2 стр.

II. Свойства на тълпата……………………………………………………...... 15 стр.

III. Подготовка на войската………………………………………………............ 17 стр.

IV. Основи на тактиката…………………………………………………......   30 стр.

V. Как да се учи тактика…………………………………………………..........    41 стр.

VI. Стара дума място хваща .
Черти на българина, Избрани мисли……....................    42 стр.

Предговор

Възпитавайки и обучавайки офицерите, усърдно залагахме - да изтъкнем сърцето на нещата ; да вкореним главните основи на работата; да възбудим охота към възвишената дейност на възпитателя, учителя, водача.

Изходни точки на всички беседи, поуки, бележки : забрави себе си; пристрасти се към идеал; вгледай се в делата си; веднага сам ги поправяй: строго над себе заповядвай ;

усърдно изучавай сърцеведение; разбери великото значение на победата на духовната мощ ; движението ; силата на навика върху човека .

В работата влагай здрав смисл и особено сърце ; пази, почитай и здраво дръж воина в ръце ; отхранвай честни, самодейни, безгранично смели и упо­рити мъже; решавай бързо, безвратно; действувай самоотвержено и упорито.

Развивайки тези основи, съставихме „Помни вой­ната", сборник от светли и дълбоки истини, заети от бьлгарските сърцеводци и възпитатели, изтъкнати кратко и често подкрепени с мъдри народни думи и поговорки.

Убеден, че да се повтарят тези истини често, да се обсебят твърдо и да се прилагат честно ще бъде много полезно.
„Помни войната!" посвещавам на всички родолюбиви труженици, за които дълг и чест стоят по-високо от живота и радостите му, а „все по-нагоре", „все по-напред" е насъщна потреба на огнените им сърца, на благородната и само­отвержената им душа.

18. IV. 1916. Скопие.

Б. Дрангов

I.  Естество на войната

1. Войната е неизбежна. Докато един не тегли, други не добрува. За да може един да крепне, по­требно е друг да слабее. Сгази за да не бъдеш сгазен - върховен закон на земята.

Помни войната! Значи: помни, че си обречена кър­вава жертва за благо на родината. Помни и се ръко­води от тази основа: отречи се от себе си. Помни и учи тая добродетел: самоотверженост!

Само тази основа е възвишена. Само тая добродетел е всесилна. Всичко друго е лицемерно, безнрав­ствено, недостойно, пагубно.

Помни войната, значи бъди силен, много силен, по-силен отколкото трябва. Прави са силните. Живеят достойните. Господствуват победителите.

Помни войната, честно работи, усърдно готви се,  непрестанно възвишавай сърцето, изостряй ума, закалявай тялото, за да посрещнеш със спокойна съвест  ония страшни изпитания, за която си предназначен.

Помни войната, облегнат на бляскаво заточен меч, будно следи: Дните са лукави. Времето не чака човека, човек чака времето. — Който слуша, спасена му душа.

 2. Войната е безгранично насилство. Война — смърт : убивай колкото можеш повече. Убивай, не щади; умри, но победи!

Тя иска краен напън на духовни и телесни сили, проява на всички свойства човешки, от най-възвишените, до най-низки, защото основната цел е на всека цена да победим, а не да победим по определен начин.

Дето сила владее, там се закон люлее. Да бъдем честни, ако ни понася и измамници, ако не ни понася. Да бъдем честни:

“Низост! Голяма работа! Да не бих се замислил да прибегна до нея, ако би била полезна”. „Ако бихме вършили за себе си онова що правихме за родната земя, бихме били големи не­годници".

Тя е работа важна и опасна - най-пагубни грешки са ония, що произтичат от добродушност. Дото­гава, докато не повалим врага, сами сме в опасност, че той ще ни повали.

Не бъди милостив, за да бъдеш жив. — За­това е крив, защото е жив. — С вълците вълк бъди. Кой става овца, изяжда го вълка. — Който падне е всякога виновен!

Войната е толкова по-лека, колкото е по-къса, сиреч по-кръвожадна, по-безпощадна. Подчини се, наведи врат: ще те изтребим до крак!

Царю и роду служи и за себе си не мисли ! Рабо­тейки не за себе, а за народа, нямаш право, чрез проява на лична добродетел, да облекчаваш участта на врага и да усилваш теглилата на своята войска. Колкото за врага е по-зъл, толкова за нас е по-добър!

3. Войната е област на непрекъснати, немину­еми, грозни опасности: човек излага и жертвува жи­вота си.
Тоя подвиг е най-труден,най-висок, най-свят.

Главното сечиво на войната е човека с добродетели, слабости, страсти. Военното изкуство ни учи, как да побeждаваме човеци : най-силните началници са човеководци.

Човек не иска да мре. Той се ужасява от смъртта. Той се изхитрява да убива, избягвайки да бъде сам убит. Той отива на бой не за борба, а за победа. Той се бие до тогава, докато вярва, че ще по­беди- Много малко са ония, що са готови да се бият за дело, изгубено безвъзвратно.

Вековете не измениха човешкото сърце — из­ходна точка за всички военни работи; за да знаеш тях изучи него. Побеждава врага не оръжието и даже не ръката, що го държи, а сърцето, що тупа в юначни гърди. Господството на човека възраства: по-съвършените сечива искат и по-съвършени човеци.

На бойното поле човeк се показва такъв, ка­къвто може да бъде. Бойните дни са дни на истината. В бой човек има само един истински враг—страха. Не числото на убитите, а ужасът, що овладява останалите  живи, води към загуба на битките.

Работата е не толкова да изтребим неприятел­ските войници, колкото да унищожим тяхното мъжество. Изплашеният е полуразбит.

Страх възниква, когато човек мисли или очаква някакво зло. Колкото неизвестността е по-голяма, толкова страхът е по-силен.

Причинява страх: внезапна, неминуема опасност, която човек узнава по необясним силен шум; неочак­вана вест за опасност, която го заплашва.

Предразполагат към страх : непрогледният мрак, черните предмети, странните на вид лица и особено тъмните места; усамотеността; зловещата тишина, прекомерната умора; дългия глад; телесната слабост.

Страхът сковава ум и воля, преувеличава и да­же създава опасност там, дето я няма.

А въобра­жаемата опасност  действува също тъй, както истинската:

От страх и умния изгубва ума си.—На страха очите са четири.  — От страх, та не паднах. — Страх лозе пази.— Кой види вълка и вика и не, кой го не види, гърлото си дере.

Да усещаш страх, не е срамно, защото е есте­ствено: срамно е да не го надделееш. Страхливец е, който показва страх; юнак е, който го надвива!

„Скелето! ти трепериш, но аз ще те закарам на още по-опасно място!"

Мнозинството трепери, защото не може да се уни­щожи плътта. И тоя трепет слагай в основа, на всяко устройство, дисциплина, тактика — във всичко що има за цел да отслаби това чувство, да го залъже, да го отклони от себе и да го усили у неприятеля.

Човек е крайно променлив: грижите за челядта, състоянието на здравето, силния студ и пек, умо­рата, глада, жаждата непреодолимо влиаят върху настро­ението, с което влиза в бой : днес юнак, утре се колебай. И никой не може да твърди, че е юначен, а може да каже само, че е бил юначен. Скромността е първа добродетел на война.

 Кой се хвали, той не пали; Сама хвала — добра хула.

С всички сили залягай да овладееш себе си в първите мигове на боя.

Съзнанието, че стотина вой­нишки очи следят първите ни стъпки, ще ни подържа силно. Издържим ли първата проба, сетне е все по-леко и по-леко.

Честолюбието подържа простите смъртни в опасност. „Не от смърт, а от позор се боят". “За срам глава гине”.

Само човeк, който се почита, може да бъде действително юначен. „Без честолюбие, послушание, бла­гонравие няма надежен войник".

В опасност човек добре изпълнява само крайно прости работи, които умее да върши по навик сиреч без да мисли, безочетно. Всичко сложно е неуместно и опасно.

Под огъня закритията, даже като са несгодни и лежат на страни от посоката, непреодолимо привличат хората.

Залегналата зад прикритие част никога не се пов­дига без външна подбуда на началниците си. Понякога трябва не само личен пример, но и сурова разправа.

Мнозинството е равнодушно. То не действува по своя вътршна потреба, а се нуждае от външна под­буда. Който не забравя това той ще воюва най-добре, когато е необходимо, ще прибегне към верни средства.

Но не забравяйки да въздействаш върху лошите страни на човека, основи успеха на добрите. Побeждават не ония, що трябва да подкарваш, а ония що е необходимо да удържаш. Не всeкиму на сърцето по един лев лежи: властелин е, който умее да го събуди.

Войник, който, наблюдаван, държи се добре, няма да изпълни дълга си, ако бъде изгубен из вид. Офицер, който чувствува окото на началника върху себе, върши чудеса.

Групата от хора има притегателна сила: човек не обича да се бие сам; иска да има зрители на под­вига му :

Един юнак не е юнак. — Без дружина няма юначина. — Пред очите на света красна е и смърта.

Силата на самосъхранението е, безспорно, най-мощна и най-постоянно действа във всяко живо същество: ако не беше тя, живот нямаше да има. Но жизнените ус­ловия са тъй сложени от векове, че за да запазим живота си, сиреч  за да  удовлетворим самосъхранението, необходима е самоотверженост.

Само оня е достоен да живее, който всякога е готов да умре.

За да запази себе си, народът отделя своите честни и здрави синове в особено воинско братство, от което иска самоотверженост до смърт, сиреч безгранична.

Самоотвержеността на единиците е необходима за запазване на народите.

Отечество се създава само чрез себеотричане.
Спасението на личността е в спа­сението на обществото.
Ако умре целия свят, ти за какво си?

Военното дело се основава изцяло на самоотверженост, себезабрава. Който не може да отмести своя­та личност в името на делото, той никога няма да бъде честен войник, достоен и полезен офицер.

Единствена и всемощна добродетел е самоотвер­жеността, сиреч способноста спокойно да умираме ; търпеливо да страдаме; никога и от нищо да не се отчайваме; истината открито да изповядваме; грешки­те си първи да признаваме; смело сами да се реша­ваме ; отговорност за подчинените и за себе радостно да поемаме; личноста си в службата да не месиме; без гордост да началствуваме; без раболепство да се подчиняваме; всякога усърдно да работим ; всички закони честно и безукорно да изпълняваме; каквито сме такива да се показваме; за всичко способни да не се смятаме; ако е полезно за делото и младшия да слушаме.

Самоотверженост всякога и във всичко! Нищо за себе, всичко в име на дълга. Личното аз е най-омразно. Аз е нищожно; ние — всемощно.

„Искам безмълвно да вървите напред, а не да ламтите за лични облаги". — Човешкото самопоклонство е едничка причина за обща гибел. — Най -зъл враг на офицерското достойнство е себелюбието.

Безвъзвратно обрекъл се на смърт, самоотверженият е спокоен, упорен, страшен: пречки няма, за който е готов да плати с кожата си.

Побеждава само оня, който не се бои да погине: да свикнем с мисълта да мрем с чест е основа на велики подвизи. Без тая решимост и най-бляскавите способности на разума са безполезни. Да умреш добре е първото и най-полезното между човешките изкуства. Велико е това дело и дълго трябва да се учиш на него: равнодушно да оставиш тоя свят, когато настъпи неминуемия час на смъртта.

Учи се на това, що е еднакво годно против всяко оръжие, против всеки враг- да презираш смър­тта. Повече от всичко е необходимо да се подготвяш за смъртта, защото подготовката за всичко друго мо­же да излезе излишна. Неизбежно ще настъпи ден, в който ще трябва да употребиш на дело подготов­ката си за смъртта.

За смъртта цяр няма. Две смърти няма, без една не бива.

Мотика и лопата, най-последна заплата.

Възможно по често спомняй си, че си назначен да убиваш и да гинеш и че никой даже за миг не знае, къде го дебне смъртта; значи няма защо да се замисляш над това. Престанеш ли да се страхуваш от смърта, леко ще  понесеш и  всичко останало.

И така, изтръгни от себе си желанието да живееш. Животът не се мери по дължина, а по съдържание. Благо е не самия живот, а честния живот. Често да­же всичкото благо е в това—да не живеш дълго.

По добре честна смърт, отколкото безчестен живот.

По добре гроб  отколкото роб.

Самоотвержеността е разно действуваща на целия строй на живота и занятията. За да я развиеш и укрепиш :

Обичай делото, обичай войника, не злобствувай, бъди добър пастир, а не наемник и ще бъде доб­ре. Който много обича, той ще съумее и много да направи. Обичаш ли, искаш;  искаш ли можеш!

Обичта е всесилна. Обичта е заразителна. Искаш ли войниците да те обичат, сам обикни ги искрено, чистосърдечно, самоотвержено. Искаш ли да завладееш чуждите сърца, дай своето.Сърце подир сърце върви.

 Всеки началник, който не умее да внуши почит към себе и да придобие любовта на подчинените си, не може да се надява на успех. Любовта е основа на послушността.

Безуморната грижа за воина, любовта към него, показана с дела, е най-добрия залог за победа. Вой­ник, който знае, че го пазим, сам не се пази , той знае, че е скъп и неговата самоотверженост в боя става безгранична.

Залагай на храната! Създавай чудовища чрез корема! Здравата телесна сила е само по себе извор на безстрашие и смелост: в здраво тяло — здрав дух. Войниците да бъдат сити при всички условия; да не мине ден без да получат топла храна. Юначни и разпоредителни началници нахранват ги даже след най-жестокия бой.

Яж и спи навреме. На война спи и яж всеки път, когато ти се предостави случай за това.

От умението навреме да нахраниш частта често зависи изхода на боя. Ако войника е сит, всичката работа е добра.

От глад по лоша болест няма: Страшно без брашно. — Гладен не отбира, а както намира. — Гладен човек лошо гледа. — Гладен и патрика хляб си открадва.

Глад глава затрива. — Глад от баяне не взима. — Глад с думи не се пълни.

Моите  момчета нямат хлебета; няма хлебета, няма момчета; няма момчета, няма победа!

Колкото и да се грижиш за ранените, все ще бъде малко. Дай им бърза помощ, насърчи ги, скоро назад препрати ги.

Залагай за болните; често ги посещавай и ги насърчавай. Нищо тъй не възстановява силите на бол­ния, както участието на любими началници.

Всичко върши навреме, основателно и без да бързаш. Не прибързвай никъде и не закъснявай никога. Точно до минута пресмятай времето. Искай от войника усилия, даже и тежки, но само в името на делото, а не за лични прищевки.

Навикни да опазваш силите на войника при всички обстоятелства, за да ги използуваш за най-големия напън. Безполезният разход на сили подравя вярата в началника.

Всяка излишна стъпка е престъпление спрямо успеха!

Сближи се с войника. Бъди му верен другар. Дели с него радост, скръб и тегла. Без друго беседвай често с него. Не пропущай случайните срещи без да го попиташ за нещо или без да му кажеш 2 - 3 слова. Чрез това присъединяваш го към великото войнско братство, навикваш го да говори спокойно и да се държи вежливо; изучаваш го основателно и обсебваш оная къса, мъжествена, ясна и проста реч, която е тъй необходима в бой и на маневри. С умен да седиш, умен да станеш.

Колкото по-близо се държиш, толкова по-дъл­бока привързаност ще придобиеш; толкова по-голяма и по неотразима власт ще имаш над сърцата в минути на опасност.

Във всички бойни войски, във всички времена любовта, доверието, взаимната преданост на началници към войници и на войници към началници твориха безсмъртни дела. Имай мъжеството, бидейки началник на служба, да бъдеш другар вън от служба.

Да се сближиш с войника, не значи да го галиш. Той цени и почита силата толкова, колкото презира безхарактерността и каприза.

Популярничането е недостойно ; излишната суровост отдалечава; излишната достъпност се обръща в амикошонство, от което и до престъплението не е далеко.

Началник, който не държи войниците си в ръце и не ги движи като един човек, не е достоен за положението си.

Давай личен пример с толкова по-голяма твърдост, колкото положението е по-тежко. Работят у оногова, който сам не избягва работата. Вие знаете добре - кога генералът води, кой не иска да умре?

Никога, колкото тежко и да бъде, не забравяй, ако искаш да успееш, с пълно самообладание води частта си в бой, а не я изпращай.

Изисквай от себе си всичко, що дълга ти заповядва да изискваш от подчинените - в поход върви на своето място ; не яж, когато юнаците гладуват; не пий, когато жадуват; не се грей, когато мръзнат.

 Дойде ли ред за почивка, изпърво настани ги добре ; достави им достатъчно и добра храна ; набави им за пиене прясна и незаразена вода; намери им суха и сгодна постилка,  тогава помисли за себе си.

Сам устроявай се просто; живей скромно задо­волявай се от малко. По всичко живей живота на войника. Много ще се повдигне родната войска, ако всички се храним от казана. Инак „Ситият гладному вяра не хваща".

Работи повече от подчинените. Не брой часовете. Идвай на учение по-рано; отивай си по-късно , повече ще видиш, повече ще научиш. Не спи когато подчиненит спят - въпросът засяга твоята чест !

Само служейки ти, ще добиеш пълно, искрено, безотчетно доверие, което ще ги кара да казват: той е тук — това стига.

И тогава за нашия войник няма да има нищо невъзможно.

Войска, в която войника вярва в началника, има такова предимство, което с нищо не може да се навакса. Всяка част от тая войска е семейство, спо­собно да върши чудеса.

Дисциплината е плод на доверието ни  към другари и началници.

Повдигай духа непрестанно. Работи така, че да гледа весело, смело, даже дръзко: „Делото си зная и от никого не се боя!”

Следи непрестанно, щото никой, никога, пред никого да не трепва. Уплаши ли се някой не го осми­вай, а с знак, поглед, сърдечна реч, личен пример ободри го; стопли сърцето му; възпламени  силите му. Вяра в себе си - основа на юначеството.

Възможно по дълбоко внушавай на войника, че той е юнак, какъвто няма друг на света. Юначеството е най-необходимо качество на воина. То рeшава боя. Във всичко предимство има по-юначния. Най-юначния в боя е обикновено и най-умния.

В цялата си дейност усърдно отстранявай всич­ко, що макар и най-малко може да подрови увреността в себе си, спокойствието, решителноста.

С явна благосклонност, а не с обидни укори, посочвайки грешките и с показ назидавай, шо и как да се направи. Единствените грешки, що заслужават укор, са бездейността и страха пред отговорността.

Сам не бой се от грешки. Който се бои, никога няма да се научи.
В нашето дело не може да не се греши. Няма по-лоша грешка от нерешителността. Напред дръзко и упорито — и всекога ще добиеш своето! Да приучиш да не се бои от грешки е толкова важно, щото понякога сам греши, за да те поправи; ако не забележи грешката, сам искрено я посочи.

Преди да тръгнеш на война, прости се с челядта си у дома.
Плачът и сълзите на изпращачите подравят духа на войниците.
Те неминуемо почват да мислят, че работата е страшна, щом челядта на самите началници тъй горко плачат и тъгуват.

Преди боя направи нравствен преглед на частта си, минавайки пред строя. Кажи нещо на офицерите, подофицерите, войниците; развесели ги; насърчи ги; подири случай да ги извикаш по име за да им докажеш, че никога не ги забравяш.

В боя няма недостатък по-вреден от суетата. Който навикне на суета, той и слисва се много леко.

Работи спокойно, отчетливо, разумно и толкова по-спокойно, колкото опасността е по близо. Бързата работа два пъти работа. Бързай полека.

Да не се слисваш, да не падаш духом в тежки условия е много важно качество. Ако началника е спокоен в трудни мигове, то и частта е спокойна и за всичко способна. Тогава войникът не гледа вече ни неприятел, ни опасност, а гледа началника и си казва: може би да бъде опасно, но той ще ни води добре. Не помръдва, стои спокойно: работата ни е наред! Усмихва се,  ще ги научим ние тях!

Повдига духа: нападението, победата, наградата, похва­лата, дишащата началникова увреност в успеха, приятната вест, изгледа на пленници, прекарани пред строя, надежната свръзка с добре гледаните в