Какво да се прави?

Много хора си задават този въпрос и като че ли почти никой не знае отговора.

Апатията и отчаянието са налегнали всички и сякаш са ни парализирали. Отвсякъде се чуват гласове на отчаяние - демографска и икономическа криза, морален разпад, наркомания и алкохолизъм, безпътица. За хиляден път откриваме, че Слънцето свети и тревата е зелена.

Преди няколко дни гледах предаването „Панорама” по БНТ , където няколко интелектуалци, които бяха поканени да разискват тези въпроси, само вдигаха рамене и заявяваха, че нищо не може да се направи, въпреки, че именно ролята на интелектуалците е да водят обществото напред и да му посочват правилният път.
Процесите на които сме свидетели в момента са логични и естествени.

От една страна те се дължат на нашето малодушие и страх , наследени от петвековното “османско присъствие” и “славният” комунизъм, а от друга на лъжите и манипулациите, на които сме подложени ежедневно, в така нареченото “демократично” общество.
Наистина положението е доста тежко и като че ли изглежда безнадеждно, но според мен това е така само на пръв поглед.
Лъжите и манипулациите, за които стана дума не са измислени вчера или онзи ден.

Съвсем очевидно е, какъв е този замисъл - хората да се превърнат в едни зомбита без собствено мнение и цели, за да станат лесна за манипулиране играчка на господарите на Новият световен ред.

Такъв е замисъла, но дали той ще се осъществи е съвсем друг въпрос.

Това е стремежа да се "преобърнат" природните и Божествените закони.

На такива опити бяхме свидетели и по времето на комунизма, когато на хората се обясняваше, че Партията може всичко, едва ли не да управлява и природата и всичко останало. Разбира се, видяхме докъде стигна всичко това, но както се казва опитите продължават.

Резултата и от сегашните опити е с предизвестен край, въпроса е че преди да свършат, те ще нанесат огромни щети на човечеството, също както и предшестващият ги “най-хуманен обществен” строй.

В крайна сметка човек не може да върви дълго срещу гореспоменатите закони и на всяко действие има и противодействие. А и по-голямата част от хората не са чак толкова малоумни и слепи, за да не видят и разберат тези очевидни глупости и измислици.

Още повече че живеем в епохата на Интернет и поне засега информацията в него може да циркулира свободно.
През последните години забелязвам една тенденция, която изглежда е на път да се засили. Докато преди в коментарите и във форумите имаше доста привърженици на така нареченият мултикултурализъм и защитници на всякакви малцинства – сексуални, цигански и други, то в последно време броят им като че ли значително намалява и болшинството от хората започват да проглеждат, под натиска на обстоятелствата, разбира се.

Тоест, под повърхността, в обществото текат едни процеси, които за някои хора са незабележими или те се правят, че не ги забелязват, но това съвсем не значи че те не съществуват.

Официалната пропаганда започва да губи все повече влияние и все по-малко хора и вярват. Пример за това е ако щете и отношението на повечето хора към БТВ или други подобни телевизии, за които повечето от коментиращите заявяват, че или въобще не ги гледат или въобще не им вярват.

Защитниците на мултикултурализма, за който канцлера Меркел, обяви преди година, че окончателно се е провалил, всъщност са основно платени от разни фондации мекерета, опитващи се да ни убедят в нещо, в което самите те не вярват. Все по-малко стават и хората, които са склонни да плащат за да може циганите да получават на наш гръб - социални помощи, безплатен ток и вода, както и да търпят кражбите и престъпленията им.

В крайна сметка всяка една лъжа си има и своят край и не може да се убеждават вечно хората, че две и две не прави четири, а четиринадесет.

Идеята, която ни се внушава, че икономическото и социално развитие на една държава не се влияе от етническият състав на населението е направо безумна, защото цялата човешка история досега, показва точно обратното.

Съвсем очевидно е, че ако една държава или част от нея се обитава от германци например, ще се развива по един начин и по съвсем друг, ако обитателите и са например хаитяни или цигани. Промяната на етническият състав на повечето европейски държави на която сме свидетели в момента съвсем логично ще доведе до коренни промени и в тяхните икономически, социални и други обществени системи.
Въпроса е, ние дали сме готови за тези колосални промени, които предстоят.

Естествено, трудно е да се дават някакви готови рецепти за излизане от това положение, но все пак има няколко основни момента. Да започнем от най-важният – децата. Известно е, че човек се оформя като такъв най-вече в детската и юношеската си възраст. Разбира се, че преди да се възпитават деца първо трябва да се създадат.

Ако някой мисли, че сега времената са тежки и няма как да има деца, тогава нека си припомни как нашите баби и дядовци са се справяли, при положение, че са живяли в едни примитивни условия и въпреки това са отглеждали по четири-пет деца.
Егоизмът и материализмът са обхванали голяма част от нашето общество и не само нашето и днес повечето хора предпочитат да си купят още една кола, вместо да имат още едно дете. Само че, както се вижда от реалният живот, подобни хора и общества в крайна сметка са обречени на изчезване, въпреки всичките им оправдания, защото няма как да се продължи рода и бъдещето на нацията без деца.

Това е ясно като бял ден. Въпроса обаче не е само в това да се създават деца, но и да се възпитават правилно.

Тук най-важна е ролята на семейството.

Не се оправдавайте, че нямате време за това.

Не глезете децата си, по този начин им правите една много лоша услуга.

Давайте им за пример хора като Ботев и Левски, Тодор Александров и Димитър Списаревски, както и много други наши национални герои.

От това какви хора имаш за пример в живота си, зависи до голяма степен какъв човек ще станеш.
Научете ги, че разните там чалга певци и певачки, са едни отрепки и че да им се подражава е смешно и жалко.

Научете ги, че най-важното нещо за един човек е да има чест и достойнство и че ако той ги загуби, тогава е обречен цял живот да бъде слуга и да лиже подметките на другите.

Водете ги по-често сред природата за да видят красотата на Родината си, а не да останат с впечатлението, че България е само едни олющени панелки и препълнени кофи за боклук.
След семейството идва възпитанието в училище. Знам че и там сега нещата са пред разпад, но тук много важна е ролята на учителите.
Децата стават такива, каквито ги възпитат родителите и учителите.

Неслучайно и Ботев и други наши революционери, както и голяма част от ръководителите на ВМРО са били учители, а не някакви шмекери.
На тях по-лесно ли им е било да възпитават учениците си в дух на българщина, в условията на турско робство или на сръбска и гръцка окупация и гнет, когато заради това че се определяш като българин може да загубиш главата си, във буквалният смисъл на думата.
Оправданията на днешните учители че били уморени, малки им били заплатите, нямало какво да се направи, не вършат никаква работа. Ако един учител не може да научи на нищо учениците си, по-добре е да си взима шапката и да си заминава, а не само да мърмори.

Същото важи и за военните и полицаите , които не трябва да забравят, че тяхните професии са и призвание и служба на Отечеството и обществото, а не само искания за по-голями заплати и привилегии.

Второ:

Намерете хора с вашите разбирания и интереси и се обединявайте с тях.

“Сам човек е само за тоалетната” и “домашният национализъм” не помага кой знае колко на каузата.

Не се “забивайте” само в изучаване на древната ни история, защото животът тече бързо и ние нямаме кой знае колко още време за губене. Бягството от реалността не ни помага особено много.

И това дали произлизаме от траките, кимерите или шумерите, също няма особено значение в днешно време, по-важното е да излезем от сегашната ситуация и да вървим напред.
Разпространявайте възгледите си в Интернет и сред приятелите и колегите си, макар и да срещате неразбиране и присмех понякога.
Ако човек е твърдо убеден в това, в което вярва, в крайна сметка той ще се наложи над останалите всезнайковци.

Участвайте и заведете и децата си на шествия и чествания на националните ни герои, организирани от националистически организации.
Участието в тези събития, също спомагат за правилното възпитание на подрастващото поколение.
Разбира се, трябва да се прави разлика между истински националисти и такива, които само се правят на такива, но за да разберете кой какъв е , трябва да сте вътре в нещата, а не само да гледате отстрани, като наблюдатели от ООН.

Национализмът е единственото спасение за нашият народ и това става все по-очевидно.
Без национализъм не може да се създаде и развива държава и да се осигури бъдещето на народа.

Той е спойката, която крепи обществото в едно цяло. Обратното твърдение е една опашата лъжа, която става все по-ясна и видима дори и за страничните наблюдатели.
Животът е борба и тези народи, които не са единни и не се борят за бъдещето си, са обречени на изчезване.
Може да се дават още много съвети по тези въпроси, но аз мисля, че това не е необходимо и че всеки човек, който има глава на раменете си може и сам да се досети за много неща. Най-важното е да не се отчайва и да продължава по пътя си, пък каквото сабя покаже.