Българският народ - вечната жертва

Четейки историята на българският народ и държава винаги съм оставял с впечатлението, че ние българите се възприемаме почти винаги като жертви на историята и на другите народи около нас. В повечето случаи съседите са ни виновни, те са лошите, а ние винаги сме добрите, окупират ни земите, тормозят и убиват българското население.

Българите са по-по –най от всички и затова всички ни мразят и искат да ни унищожат. Естествено, в това твърдение има доза истина, но на мен ми се струва, че нещата не са толкова еднозначни както си ги представяме. Още повече, че живота не е някаква детска приказка за добрият юнак и лошият змей. Въпроса е и в това, че ако продължаваме да се възприемаме само като жертви, то най-вероятно и в действителност ще си останем такива.

Днес ние живеем в епохата на Интернет и всеки може да прочете какво пишат в историите си другите народи на Балканският полуостров и не само тук.
Нищо ново под слънцето!

Абсолютно същите тези за заговори за унищожение срещу сръбският, руският, гръцкият, турският, "македонският" и т.н.народи. Сърбите са небесен и най-развит народ на Балканите / и не само тук / и затова всички – българи, албанци, американци, турци и прочие са против него и искат да го унищожат.

Същият заговор съществувал и срещу руснаците, които като православни били носители на особена духовност / широката руска душа / и затова Западът с всички сили се стреми да ги заличи от картата. Тези историци обаче "удобно" забравят какво са причинили "руският ботуш" и великосръбската политика на множество други народи. Иначе и двата етноса били от древни по- древни и от развити по-развити, а и от културни по- културни.
Какво да кажем пък за “македонският народ”, който според македонските "историчари" е на поне 77000 години!!!
Коментара направо е излишен.
Аман от глупости!

Истината е, че животът е борба и то борба без правила! Побеждава не този народ, който най-много пищи че са му нарушени правата и са му окупирани териториите, а този, който има достатъчно сили / силна армия и икономика, силни съюзници, демографски растеж, правилно възпитание на децата в училище и семейството и т.н./ да си устоява интересите и да се справя с проблемите.

Когато нашите предци са завладявали земите на които сега ние живеем, те едва ли са се съобразявали с това дали са техни или не. Ясно е, че не са били техни, но какво от това? Решаваща в крайна сметка е била силата на оръжието и волята за победа.

Още повече че териториите населени сега с българи са хубави и като природа и като климат и към тях винаги е имало и ще има сериозни апетити от много други страни. Затова трябва всеки българин да разбере простия факт , че ако искаме и за във бъдеще да останем тук, ще трябва да ги защитаваме и то с цената на всичко. България е устояла досега на външният натиск, не защото сме били много толерантни и демократични, пухкави и забавни, а защото дедите ни са се борили и умирали за нея.

По-силният е винаги по-прав и обикновенно той пише историята и определя кой е правият. Този принцип важи и днес с пълна сила, а и ще продължава да важи и занапред.
Загубилият битката има незавидна съдба и хленченето обикновенно не му помага кой знае колко. Този народ, който загуби честта си ще му се наложи след това да загуби и всичко останало.
Единственият му изход е да се изправи на крака и да си върне загубеното с всички възможни средства и начини.

Съвсем естествено е да има съперничество между различните народи /особено когато са съседи / и да възникват спорове и войни за територии. Това е и един вид естествен подбор. По света почти няма съседни държави, между които да няма подобни претенции.   Само че в крайна сметка побеждава по-силният и витален народ,а не този който най-много се оплаква.

Когато излезеш на ринга да се боксираш, не можеш да очакваш от противника ти, че няма да те удря, а ще играе балет например. Войната или борбата се води с всички възможни средства – военни, пропагандни, икономически и всеки гледа да притисне противника си в ъгъла, също както в бокса. Разликата е само в това, че при международните съперничества или войни няма правила.

"Цялото военно дело се основава на заблудата" e основен принцип залегнал в трактата "Изкуството на войната" на Сун Дзъ / 6 - 5 век пр.н.е. / - един от най-големите военни теорeтици и практици в историята.

"Войната е неизбежна. Докато един не тегли, друг не добрува. За да може един да крепне, потребно е друг да слабее. Сгази за да не бъдеш сгазен - върховен закон на земята".

"Помни войната, значи бъди силен, много силен, по-силен отколкото трябва. Прави са силните. Живеят достойните. Господствуват победителите" - пише полк.Борис Дрангов в наръчника си "Помни войната" - www.mediafire.com/.

А и по принцип “Големите играчи” в световната политика застават на страната на по-силните и жизнени народи виждайки перспективата в тях, по същата логика, по която всеки иска да заложи на печелившият отбор, а не на губещият. На едно конно състезание например, всеки залага на бърз и млад кон, а не на стар и куц.

Такъв е и случаят с българите в Македония и Западните покрайнини. Докато България не стане силна държава и българският народ ясно не заяви, че е готов да си защитава правата там, дори и с оръжие в ръка, всички заклинания, че Македония е българска ще си останат глас в пустиня и “македонският проблем” ще бъде решен всъщност от албанците.

Но ако българският народ съумее да се въздигне, тогава и по- голямата част от българите останали в чужбина ще се осъзнаят като такива, защото хората по принцип са така устроени, че в повечето случаи застават на страната на по-силният. В противен случай, ако продължим да се самоунищожаваме като народ и държава, ще загубим не само Вардарска Македония и Западните покрайнини, но и самата България.