Израел, САЩ и “Хизбула” – за какво става въпрос?

Много хора под влиянието на медиите остават с впечатлението, че Иран и свързаната с него групировка “Хизбула” от една страна и САЩ и Израел от друга, са едва ли не пред война. Истерията с признаването на тази организация за отговорна за атентата във Бургас, като че ли засилва тези настроения. Според мен обаче, това е едно измамно твърдение и по долу ще се опитам да обясня защо това е така.

Израел и САЩ не са чак такива непримирими врагове на Иран, Асад и “Хизбула”, въпреки гръмките закани и изявления.

Американците, както и Израел имат интерес не да омаломощят Иран и другите шиити, а да ги противопоставят на сунитите, които представляват около 85 % от мюсюлманите по света, според принципа от времето на Римската империя – “Разделяй и владей”.

Този принцип се спазва от всяка една империя и САЩ също не правят изключение от това правило. Ако шиитите и Иран бъдат омаломощени, това означава че на преден план ще излезе сунитският “блок” воден от Турция и Саудитска Арабия.

Това противопоставяне е съвсем очевидно в Сирия, където воюващите страни са ясно очертани – от едната страна са Турция, Саудитска Арабия, чеченци и други мюсюлмани-сунити. Така наречената “Сирийска свободна армия” се командва основно от турски офицери. В момента дори и кюрдите / сунити /, са в примирие с турските власти.

От другата страна са шиитите - Иран , “Хизбула” и управляващото алевитско малцинство в Сирия, начело с Асад, които също са шиити и то крайни.

Войната между сунити и шиити се води от векове и омразата между тях е много голяма. От самото възникване на исляма, въпроса е бил кой да играе водещата роля в ислямският свят. Първоначално тази религия е била разпространена основно сред арабите и те са били начело.

Впоследствие, със завладяването на територии извън Арабия, исляма се приема или се налага и на други народности, така наречените “клиенти” или “мауали” - мюсюлмани от неарабски произход, смятани за низша класа от арабите.

След превземането на Персия и налагането на исляма там, местната персийска аристокрация се стреми да заеме водещата роля в ислямският свят и по времето на династията на Абасидите успява.Така се налага и водещата роля на шиитският ислям.

Абасидите произхождат от Абас ибн Абд ал Муталиб, чичо на ислямския пророк Мохамед и утвърждават властта си след 750 година, отвоювайки от Омаядите целия ислямски свят с изключение на Ал Андалус / завладяната от арабите част от Испания /. Те управляват от своята столица Багдад, превърнала се в един от основните центрове на тогавашния свят.

След превземането на Багдад от монголците през 1258г., Абасидите не успяват да си върнат властта в града.
През 1261г. те се установяват в Кайро, където светската власт е в ръцете на мамелюците, но Абасидите продължават да се смятат за халифи — религиозни водачи на мюсюлманите по света. През 1519г. и тази титла им е от султаните на Османската империя.

Това се случва по времето на султан Селим I, наречен “Явуз” (смел, жесток, суров).

Той получава това прозвище заради избиването на над 40 000 шиити.

Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (повелител на правоверните). Негов син е султан Сюлейман I, наречен още Великолепни. Филма “Великолепният век”, по който сега въздишат жените пред телевизорите, се отнася за него.

Както се вижда, от край време шиитите и сунитите не се обичат особено много.

И в днешно време това противопоставяне е в пълна сила. Когато американците нахлуха в Афганистан през 2001г., иранците ги подкрепиха колкото и учудващо да звучи. Талибаните, срещу които те воюваха и продължават да воюват, без особен успех, са сунити по вяра и основно пущуни като народност. Пущуни има и в Иран.

Така нареченият “Северен съюз”, съставен от таджики, узбеки и хазари, населяващи северната част на Афганистан, които воюваше с талибаните по онова време, се подкрепяше от САЩ, Иран и Русия.

Според спомените на един американски войник от специалните им части, когато те навлизат в Афганистан, заварват там войници от иранската гвардия, воюващи с талибаните, които им предават и сведения за позициите на талибаните.

Така че, Иран и САЩ не са чак такива непримирими врагове, за каквито се представят по медиите.
Да не забравяме, че и в самата Турция около 20% от населението са алиани / шиити / и те са подложени на непрекъснати репресии .

През 1979г. "Сивите вълци" избиват 500 алиани в град Мараш.

На 2 юли, 1993г. терористи от същата групировка залостват хотел в град Сивас, в който са се събрали лидерите на алианите в Турция и го запалват. Загиват 37 души.

През последните няколко години отношенията между Турция и САЩ не са особено близки, каквито бяха преди идването на Ердоган на власт.

Турският премиер направи скандал и на израелският министър-председател на икономическият форум в Давос преди няколко години , след което последва така наречената “хуманитарна” акция с “Флотилията на мира”, атакувана от израелските командоси, при която загинаха няколко турски граждани и анти израелските настроения в Турция достигнаха връхната си точка.

Ислямиското правителство в южната ни съседка ще се стреми да задълбочава тези настроения и то не само в Турция, защото иска да спечели симпатиите на мюсюлманите по света и да завоюва лидерската позиция в целият ислямски свят / а не толкова да възстанови Османската империя, както това се тълкува у нас /.

Ердоган успешно се справи с амбициите на военните / свързани с Израел и САЩ / да управляват в Турция, като една голяма част от висшето ръководство са обвинени в опит за държавен преврат / аферата "Ергенекон" / и вече са в затвора.

Ердоган заяви в пряк текст преди няколко години че:

" Демокрацията е само един влак, на който ние се качваме за да постигнем целите си".

Основната пречка за турската доминация в ислямският свят е Иран, който се стреми към същото нещо.

От това противопоставяне печелят САЩ и Израел, които негласно подкрепят и Кюрдската работническа партия / ПКК/, воюваща с Турция.

Още преди доста години, тогавашният президент на САЩ, Роналд Рейгън заяви:

"Кюрдите са клечка кибрит, която Америка може да запали, когато й е изгодно".

Изглежда че този момент вече е настъпил, но турците не са чак такива балами, за да не виждат какво става около тях. Напротив, те доста умело преорентират политиката си към сътрудничество с ислямският свят, включително и с Иран въпреки вековното си съперничество, защото много добре разбират какви са целите на "американската" политика, неразривно свързана с израелската.

По всичко личи, че този път номерата им няма да минат и най-вероятно резултата от тази политика ще е както в поговорката - "Хитрата сврака - и с двата крака".

Докато сунити и шиити воюват един срещу друг това е добре дошло за Израел и САЩ. Лошият вариант за тях е, ако единият блок излезе начело и противниците му са прекалено слаби за да му се противопоставят.

Не е изключено и двата ислямски блока да сключат споразумение насочено срещу общите им врагове, каквито индикации вече има. Още повече, че и Иран също има проблеми с местните кюрди.

Да не забравяме и факта, че болшинството радикални ислямски групировки са сунитски и в момента са в подем почти по целият свят.

Става дума за талибаните в Афганистан, уахабитите или както сега се наричат салафити, които завземат позиции в джамиите, като се почне от Република Татарстан и Башкирия в Русия, мине се през Кавказ, на Балканите – България, Македония, Косово, Босна и почти цяла Западна Европа. Тези групировки не изпитват особено топли чувства към САЩ и Израел, както и към Запада, като цяло.

Ако този блок вземе надмощие тогава и ролята на САЩ като “световен жандарм” ще стане много трудна, да не кажа - невъзможна.
Провала им в Ирак и Афганистан е очевиден и съвсем скоро те ще обявят, че са победили и ще се изнесат скоропостижно от там, което веднага ще отвори пространство за подема на радикалният ислям.

Резултата от така наречената “Арабска пролет” е идването на власт на ислямисти - сунити, в страните засегнати от тази “пролет”, като “Мюсюлманските братя” в Египет например, известни с не особената си обич към Израел.

Ситуацията в Сирия също върви към подобно развитие.
Там мнозинството от населението изповядва сунитският ислям и мрази управляващото сега алевитско малцинство.

Така че, израелците и американците едва ли ще нападнат Иран и Сирия и ще подкрепят Турция и останалите сунити по този начин, освен ако не са решили да се самоубиват.

Какво да се прави?

Много хора си задават този въпрос и като че ли почти никой не знае отговора.

Апатията и отчаянието са налегнали всички и сякаш са ни парализирали. Отвсякъде се чуват гласове на отчаяние - демографска и икономическа криза, морален разпад, наркомания и алкохолизъм, безпътица. За хиляден път откриваме, че Слънцето свети и тревата е зелена.

Преди няколко дни гледах предаването „Панорама” по БНТ , където няколко интелектуалци, които бяха поканени да разискват тези въпроси, само вдигаха рамене и заявяваха, че нищо не може да се направи, въпреки, че именно ролята на интелектуалците е да водят обществото напред и да му посочват правилният път.
Процесите на които сме свидетели в момента са логични и естествени.

От една страна те се дължат на нашето малодушие и страх , наследени от петвековното “османско присъствие” и “славният” комунизъм, а от друга на лъжите и манипулациите, на които сме подложени ежедневно, в така нареченото “демократично” общество.
Наистина положението е доста тежко и като че ли изглежда безнадеждно, но според мен това е така само на пръв поглед.
Лъжите и манипулациите, за които стана дума не са измислени вчера или онзи ден.

Съвсем очевидно е, какъв е този замисъл - хората да се превърнат в едни зомбита без собствено мнение и цели, за да станат лесна за манипулиране играчка на господарите на Новият световен ред.

Такъв е замисъла, но дали той ще се осъществи е съвсем друг въпрос.

Това е стремежа да се "преобърнат" природните и Божествените закони.

На такива опити бяхме свидетели и по времето на комунизма, когато на хората се обясняваше, че Партията може всичко, едва ли не да управлява и природата и всичко останало. Разбира се, видяхме докъде стигна всичко това, но както се казва опитите продължават.

Резултата и от сегашните опити е с предизвестен край, въпроса е че преди да свършат, те ще нанесат огромни щети на човечеството, също както и предшестващият ги “най-хуманен обществен” строй.

В крайна сметка човек не може да върви дълго срещу гореспоменатите закони и на всяко действие има и противодействие. А и по-голямата част от хората не са чак толкова малоумни и слепи, за да не видят и разберат тези очевидни глупости и измислици.

Още повече че живеем в епохата на Интернет и поне засега информацията в него може да циркулира свободно.
През последните години забелязвам една тенденция, която изглежда е на път да се засили. Докато преди в коментарите и във форумите имаше доста привърженици на така нареченият мултикултурализъм и защитници на всякакви малцинства – сексуални, цигански и други, то в последно време броят им като че ли значително намалява и болшинството от хората започват да проглеждат, под натиска на обстоятелствата, разбира се.

Тоест, под повърхността, в обществото текат едни процеси, които за някои хора са незабележими или те се правят, че не ги забелязват, но това съвсем не значи че те не съществуват.

Официалната пропаганда започва да губи все повече влияние и все по-малко хора и вярват. Пример за това е ако щете и отношението на повечето хора към БТВ или други подобни телевизии, за които повечето от коментиращите заявяват, че или въобще не ги гледат или въобще не им вярват.

Защитниците на мултикултурализма, за който канцлера Меркел, обяви преди година, че окончателно се е провалил, всъщност са основно платени от разни фондации мекерета, опитващи се да ни убедят в нещо, в което самите те не вярват. Все по-малко стават и хората, които са склонни да плащат за да може циганите да получават на наш гръб - социални помощи, безплатен ток и вода, както и да търпят кражбите и престъпленията им.

В крайна сметка всяка една лъжа си има и своят край и не може да се убеждават вечно хората, че две и две не прави четири, а четиринадесет.

Идеята, която ни се внушава, че икономическото и социално развитие на една държава не се влияе от етническият състав на населението е направо безумна, защото цялата човешка история досега, показва точно обратното.

Съвсем очевидно е, че ако една държава или част от нея се обитава от германци например, ще се развива по един начин и по съвсем друг, ако обитателите и са например хаитяни или цигани. Промяната на етническият състав на повечето европейски държави на която сме свидетели в момента съвсем логично ще доведе до коренни промени и в тяхните икономически, социални и други обществени системи.
Въпроса е, ние дали сме готови за тези колосални промени, които предстоят.

Естествено, трудно е да се дават някакви готови рецепти за излизане от това положение, но все пак има няколко основни момента. Да започнем от най-важният – децата. Известно е, че човек се оформя като такъв най-вече в детската и юношеската си възраст. Разбира се, че преди да се възпитават деца първо трябва да се създадат.

Ако някой мисли, че сега времената са тежки и няма как да има деца, тогава нека си припомни как нашите баби и дядовци са се справяли, при положение, че са живяли в едни примитивни условия и въпреки това са отглеждали по четири-пет деца.
Егоизмът и материализмът са обхванали голяма част от нашето общество и не само нашето и днес повечето хора предпочитат да си купят още една кола, вместо да имат още едно дете. Само че, както се вижда от реалният живот, подобни хора и общества в крайна сметка са обречени на изчезване, въпреки всичките им оправдания, защото няма как да се продължи рода и бъдещето на нацията без деца.

Това е ясно като бял ден. Въпроса обаче не е само в това да се създават деца, но и да се възпитават правилно.

Тук най-важна е ролята на семейството.

Не се оправдавайте, че нямате време за това.

Не глезете децата си, по този начин им правите една много лоша услуга.

Давайте им за пример хора като Ботев и Левски, Тодор Александров и Димитър Списаревски, както и много други наши национални герои.

От това какви хора имаш за пример в живота си, зависи до голяма степен какъв човек ще станеш.
Научете ги, че разните там чалга певци и певачки, са едни отрепки и че да им се подражава е смешно и жалко.

Научете ги, че най-важното нещо за един човек е да има чест и достойнство и че ако той ги загуби, тогава е обречен цял живот да бъде слуга и да лиже подметките на другите.

Водете ги по-често сред природата за да видят красотата на Родината си, а не да останат с впечатлението, че България е само едни олющени панелки и препълнени кофи за боклук.
След семейството идва възпитанието в училище. Знам че и там сега нещата са пред разпад, но тук много важна е ролята на учителите.
Децата стават такива, каквито ги възпитат родителите и учителите.

Неслучайно и Ботев и други наши революционери, както и голяма част от ръководителите на ВМРО са били учители, а не някакви шмекери.
На тях по-лесно ли им е било да възпитават учениците си в дух на българщина, в условията на турско робство или на сръбска и гръцка окупация и гнет, когато заради това че се определяш като българин може да загубиш главата си, във буквалният смисъл на думата.
Оправданията на днешните учители че били уморени, малки им били заплатите, нямало какво да се направи, не вършат никаква работа. Ако един учител не може да научи на нищо учениците си, по-добре е да си взима шапката и да си заминава, а не само да мърмори.

Същото важи и за военните и полицаите , които не трябва да забравят, че тяхните професии са и призвание и служба на Отечеството и обществото, а не само искания за по-голями заплати и привилегии.

Второ:

Намерете хора с вашите разбирания и интереси и се обединявайте с тях.

“Сам човек е само за тоалетната” и “домашният национализъм” не помага кой знае колко на каузата.

Не се “забивайте” само в изучаване на древната ни история, защото животът тече бързо и ние нямаме кой знае колко още време за губене. Бягството от реалността не ни помага особено много.

И това дали произлизаме от траките, кимерите или шумерите, също няма особено значение в днешно време, по-важното е да излезем от сегашната ситуация и да вървим напред.
Разпространявайте възгледите си в Интернет и сред приятелите и колегите си, макар и да срещате неразбиране и присмех понякога.
Ако човек е твърдо убеден в това, в което вярва, в крайна сметка той ще се наложи над останалите всезнайковци.

Участвайте и заведете и децата си на шествия и чествания на националните ни герои, организирани от националистически организации.
Участието в тези събития, също спомагат за правилното възпитание на подрастващото поколение.
Разбира се, трябва да се прави разлика между истински националисти и такива, които само се правят на такива, но за да разберете кой какъв е , трябва да сте вътре в нещата, а не само да гледате отстрани, като наблюдатели от ООН.

Национализмът е единственото спасение за нашият народ и това става все по-очевидно.
Без национализъм не може да се създаде и развива държава и да се осигури бъдещето на народа.

Той е спойката, която крепи обществото в едно цяло. Обратното твърдение е една опашата лъжа, която става все по-ясна и видима дори и за страничните наблюдатели.
Животът е борба и тези народи, които не са единни и не се борят за бъдещето си, са обречени на изчезване.
Може да се дават още много съвети по тези въпроси, но аз мисля, че това не е необходимо и че всеки човек, който има глава на раменете си може и сам да се досети за много неща. Най-важното е да не се отчайва и да продължава по пътя си, пък каквото сабя покаже.

Българският народ - вечната жертва

Четейки историята на българският народ и държава винаги съм оставял с впечатлението, че ние българите се възприемаме почти винаги като жертви на историята и на другите народи около нас. В повечето случаи съседите са ни виновни, те са лошите, а ние винаги сме добрите, окупират ни земите, тормозят и убиват българското население.

Българите са по-по –най от всички и затова всички ни мразят и искат да ни унищожат. Естествено, в това твърдение има доза истина, но на мен ми се струва, че нещата не са толкова еднозначни както си ги представяме. Още повече, че живота не е някаква детска приказка за добрият юнак и лошият змей. Въпроса е и в това, че ако продължаваме да се възприемаме само като жертви, то най-вероятно и в действителност ще си останем такива.

Днес ние живеем в епохата на Интернет и всеки може да прочете какво пишат в историите си другите народи на Балканският полуостров и не само тук.
Нищо ново под слънцето!

Абсолютно същите тези за заговори за унищожение срещу сръбският, руският, гръцкият, турският, "македонският" и т.н.народи. Сърбите са небесен и най-развит народ на Балканите / и не само тук / и затова всички – българи, албанци, американци, турци и прочие са против него и искат да го унищожат.

Същият заговор съществувал и срещу руснаците, които като православни били носители на особена духовност / широката руска душа / и затова Западът с всички сили се стреми да ги заличи от картата. Тези историци обаче "удобно" забравят какво са причинили "руският ботуш" и великосръбската политика на множество други народи. Иначе и двата етноса били от древни по- древни и от развити по-развити, а и от културни по- културни.
Какво да кажем пък за “македонският народ”, който според македонските "историчари" е на поне 77000 години!!!
Коментара направо е излишен.
Аман от глупости!

Истината е, че животът е борба и то борба без правила! Побеждава не този народ, който най-много пищи че са му нарушени правата и са му окупирани териториите, а този, който има достатъчно сили / силна армия и икономика, силни съюзници, демографски растеж, правилно възпитание на децата в училище и семейството и т.н./ да си устоява интересите и да се справя с проблемите.

Когато нашите предци са завладявали земите на които сега ние живеем, те едва ли са се съобразявали с това дали са техни или не. Ясно е, че не са били техни, но какво от това? Решаваща в крайна сметка е била силата на оръжието и волята за победа.

Още повече че териториите населени сега с българи са хубави и като природа и като климат и към тях винаги е имало и ще има сериозни апетити от много други страни. Затова трябва всеки българин да разбере простия факт , че ако искаме и за във бъдеще да останем тук, ще трябва да ги защитаваме и то с цената на всичко. България е устояла досега на външният натиск, не защото сме били много толерантни и демократични, пухкави и забавни, а защото дедите ни са се борили и умирали за нея.

По-силният е винаги по-прав и обикновенно той пише историята и определя кой е правият. Този принцип важи и днес с пълна сила, а и ще продължава да важи и занапред.
Загубилият битката има незавидна съдба и хленченето обикновенно не му помага кой знае колко. Този народ, който загуби честта си ще му се наложи след това да загуби и всичко останало.
Единственият му изход е да се изправи на крака и да си върне загубеното с всички възможни средства и начини.

Съвсем естествено е да има съперничество между различните народи /особено когато са съседи / и да възникват спорове и войни за територии. Това е и един вид естествен подбор. По света почти няма съседни държави, между които да няма подобни претенции.   Само че в крайна сметка побеждава по-силният и витален народ,а не този който най-много се оплаква.

Когато излезеш на ринга да се боксираш, не можеш да очакваш от противника ти, че няма да те удря, а ще играе балет например. Войната или борбата се води с всички възможни средства – военни, пропагандни, икономически и всеки гледа да притисне противника си в ъгъла, също както в бокса. Разликата е само в това, че при международните съперничества или войни няма правила.

"Цялото военно дело се основава на заблудата" e основен принцип залегнал в трактата "Изкуството на войната" на Сун Дзъ / 6 - 5 век пр.н.е. / - един от най-големите военни теорeтици и практици в историята.

"Войната е неизбежна. Докато един не тегли, друг не добрува. За да може един да крепне, потребно е друг да слабее. Сгази за да не бъдеш сгазен - върховен закон на земята".

"Помни войната, значи бъди силен, много силен, по-силен отколкото трябва. Прави са силните. Живеят достойните. Господствуват победителите" - пише полк.Борис Дрангов в наръчника си "Помни войната" - www.mediafire.com/.

А и по принцип “Големите играчи” в световната политика застават на страната на по-силните и жизнени народи виждайки перспективата в тях, по същата логика, по която всеки иска да заложи на печелившият отбор, а не на губещият. На едно конно състезание например, всеки залага на бърз и млад кон, а не на стар и куц.

Такъв е и случаят с българите в Македония и Западните покрайнини. Докато България не стане силна държава и българският народ ясно не заяви, че е готов да си защитава правата там, дори и с оръжие в ръка, всички заклинания, че Македония е българска ще си останат глас в пустиня и “македонският проблем” ще бъде решен всъщност от албанците.

Но ако българският народ съумее да се въздигне, тогава и по- голямата част от българите останали в чужбина ще се осъзнаят като такива, защото хората по принцип са така устроени, че в повечето случаи застават на страната на по-силният. В противен случай, ако продължим да се самоунищожаваме като народ и държава, ще загубим не само Вардарска Македония и Западните покрайнини, но и самата България.