На 13 февруари тази година се навършват 68 години от подлото убийство на един български герой – ген. Христо Луков. Да си припомним накратко неговият подвиг.
През 1918-та година в последните дни на Първата Световна война, под влияние на комунистическата пропаганда част от войниците, напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирската република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции.
Командирите не са в състояние да възпрат отстъпващите войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент той с помощта на няколко овчари открил огън по настъпващите сърби. Те били отблъснати.
На другия ден след сключване на примирието, подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него.
“В историята на Франция, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Ней.
Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”
Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във границите на "Велика Сърбия".
Разбира се, подобен човек е трън в очите на комунистическите безродници и те решават да го премахнат. Така на 13.02.1943г. еврейката – комунистка Виолета Бохор Якова и Иван Буруджиев убиват генерала в гръб, докато влиза в дома си. Това подло убийство на един достоен български офицер се окачествява от комунистите като голям подвиг. Ето я и кривата мутра на тази терористка.
В сегашно време наследниците на тогавашните комунисти / голяма част от които станаха крупни бизнесмени /, продължават да отричат делото на ген. Луков и да възвеличават убийството му. Същевременно се обявяват против шествието в негова памет, което ще се проведе на 12 февруари, като го обявяват за неонацистко, фашистко и какво ли още не.
В подписката против шествието се вижда името на
Татяна Буруджиева, дъщеря на единият убиец - Иван Буруджиев.
Ето ги тези "активни борци срещу фашизма":
Български антифашистки съюз
Комунистическо движение „Че Гевара” - България
ПП „Българска левица”
МО на БСП
Клуб „ВЯРА”
ЛГБТ - действие - лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални в действие - Да се смееш ли да плачеш ли?
Жени срещу рака
Съюз на комунистите в България
Фондация „Възраждане 21”
Земеделски съюз "Александър Стамболийски"
Българска комунистическа партия
Гергана Алексова - ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА БСП - СОФИЯ
“Солидарна България”
CERMES
Мариян Карагьозов - блогър
Иво Христов - журналист
Илия Марков - граждански активист и блогър
Александър Симов – журналист
Руслан Трад – блогър
Мая Ценова – арабист
Калин Първанов – журналист
Велислава Дърева – журналист
Доц. Анна Кръстева, университетски преподавател
Илдико Отова, докторант,
доц. Татяна Буруджиева, политолог и социолог
Еврейска ложа “Кармел” на Б’ней Б’рит
За тях този човек отдал целия си живот за защитата на Отечеството трябва да бъде забравен и окончателно изтрит от историята, а на пиедестал да се издигнат комунистическите безродници и терористи. Без хора като ген. Луков нашата Родина въобще нямаше да съществува.
" Днес ние сме длъжни повече да работим и по-малко да говорим" - ген. Христо Луков
Ето и адреса на сайта посветен на ген.Луков - logr.org/lukov/
Няма коментари:
Публикуване на коментар