Какво да се прави?

Много хора си задават този въпрос и като че ли почти никой не знае отговора.

Апатията и отчаянието са налегнали всички и сякаш са ни парализирали. Отвсякъде се чуват гласове на отчаяние - демографска и икономическа криза, морален разпад, наркомания и алкохолизъм, безпътица. За хиляден път откриваме, че Слънцето свети и тревата е зелена.

Преди няколко дни гледах предаването „Панорама” по БНТ , където няколко интелектуалци, които бяха поканени да разискват тези въпроси, само вдигаха рамене и заявяваха, че нищо не може да се направи, въпреки, че именно ролята на интелектуалците е да водят обществото напред и да му посочват правилният път.
Процесите на които сме свидетели в момента са логични и естествени.

От една страна те се дължат на нашето малодушие и страх , наследени от петвековното “османско присъствие” и “славният” комунизъм, а от друга на лъжите и манипулациите, на които сме подложени ежедневно, в така нареченото “демократично” общество.
Наистина положението е доста тежко и като че ли изглежда безнадеждно, но според мен това е така само на пръв поглед.
Лъжите и манипулациите, за които стана дума не са измислени вчера или онзи ден.

Съвсем очевидно е, какъв е този замисъл - хората да се превърнат в едни зомбита без собствено мнение и цели, за да станат лесна за манипулиране играчка на господарите на Новият световен ред.

Такъв е замисъла, но дали той ще се осъществи е съвсем друг въпрос.

Това е стремежа да се "преобърнат" природните и Божествените закони.

На такива опити бяхме свидетели и по времето на комунизма, когато на хората се обясняваше, че Партията може всичко, едва ли не да управлява и природата и всичко останало. Разбира се, видяхме докъде стигна всичко това, но както се казва опитите продължават.

Резултата и от сегашните опити е с предизвестен край, въпроса е че преди да свършат, те ще нанесат огромни щети на човечеството, също както и предшестващият ги “най-хуманен обществен” строй.

В крайна сметка човек не може да върви дълго срещу гореспоменатите закони и на всяко действие има и противодействие. А и по-голямата част от хората не са чак толкова малоумни и слепи, за да не видят и разберат тези очевидни глупости и измислици.

Още повече че живеем в епохата на Интернет и поне засега информацията в него може да циркулира свободно.
През последните години забелязвам една тенденция, която изглежда е на път да се засили. Докато преди в коментарите и във форумите имаше доста привърженици на така нареченият мултикултурализъм и защитници на всякакви малцинства – сексуални, цигански и други, то в последно време броят им като че ли значително намалява и болшинството от хората започват да проглеждат, под натиска на обстоятелствата, разбира се.

Тоест, под повърхността, в обществото текат едни процеси, които за някои хора са незабележими или те се правят, че не ги забелязват, но това съвсем не значи че те не съществуват.

Официалната пропаганда започва да губи все повече влияние и все по-малко хора и вярват. Пример за това е ако щете и отношението на повечето хора към БТВ или други подобни телевизии, за които повечето от коментиращите заявяват, че или въобще не ги гледат или въобще не им вярват.

Защитниците на мултикултурализма, за който канцлера Меркел, обяви преди година, че окончателно се е провалил, всъщност са основно платени от разни фондации мекерета, опитващи се да ни убедят в нещо, в което самите те не вярват. Все по-малко стават и хората, които са склонни да плащат за да може циганите да получават на наш гръб - социални помощи, безплатен ток и вода, както и да търпят кражбите и престъпленията им.

В крайна сметка всяка една лъжа си има и своят край и не може да се убеждават вечно хората, че две и две не прави четири, а четиринадесет.

Идеята, която ни се внушава, че икономическото и социално развитие на една държава не се влияе от етническият състав на населението е направо безумна, защото цялата човешка история досега, показва точно обратното.

Съвсем очевидно е, че ако една държава или част от нея се обитава от германци например, ще се развива по един начин и по съвсем друг, ако обитателите и са например хаитяни или цигани. Промяната на етническият състав на повечето европейски държави на която сме свидетели в момента съвсем логично ще доведе до коренни промени и в тяхните икономически, социални и други обществени системи.
Въпроса е, ние дали сме готови за тези колосални промени, които предстоят.

Естествено, трудно е да се дават някакви готови рецепти за излизане от това положение, но все пак има няколко основни момента. Да започнем от най-важният – децата. Известно е, че човек се оформя като такъв най-вече в детската и юношеската си възраст. Разбира се, че преди да се възпитават деца първо трябва да се създадат.

Ако някой мисли, че сега времената са тежки и няма как да има деца, тогава нека си припомни как нашите баби и дядовци са се справяли, при положение, че са живяли в едни примитивни условия и въпреки това са отглеждали по четири-пет деца.
Егоизмът и материализмът са обхванали голяма част от нашето общество и не само нашето и днес повечето хора предпочитат да си купят още една кола, вместо да имат още едно дете. Само че, както се вижда от реалният живот, подобни хора и общества в крайна сметка са обречени на изчезване, въпреки всичките им оправдания, защото няма как да се продължи рода и бъдещето на нацията без деца.

Това е ясно като бял ден. Въпроса обаче не е само в това да се създават деца, но и да се възпитават правилно.

Тук най-важна е ролята на семейството.

Не се оправдавайте, че нямате време за това.

Не глезете децата си, по този начин им правите една много лоша услуга.

Давайте им за пример хора като Ботев и Левски, Тодор Александров и Димитър Списаревски, както и много други наши национални герои.

От това какви хора имаш за пример в живота си, зависи до голяма степен какъв човек ще станеш.
Научете ги, че разните там чалга певци и певачки, са едни отрепки и че да им се подражава е смешно и жалко.

Научете ги, че най-важното нещо за един човек е да има чест и достойнство и че ако той ги загуби, тогава е обречен цял живот да бъде слуга и да лиже подметките на другите.

Водете ги по-често сред природата за да видят красотата на Родината си, а не да останат с впечатлението, че България е само едни олющени панелки и препълнени кофи за боклук.
След семейството идва възпитанието в училище. Знам че и там сега нещата са пред разпад, но тук много важна е ролята на учителите.
Децата стават такива, каквито ги възпитат родителите и учителите.

Неслучайно и Ботев и други наши революционери, както и голяма част от ръководителите на ВМРО са били учители, а не някакви шмекери.
На тях по-лесно ли им е било да възпитават учениците си в дух на българщина, в условията на турско робство или на сръбска и гръцка окупация и гнет, когато заради това че се определяш като българин може да загубиш главата си, във буквалният смисъл на думата.
Оправданията на днешните учители че били уморени, малки им били заплатите, нямало какво да се направи, не вършат никаква работа. Ако един учител не може да научи на нищо учениците си, по-добре е да си взима шапката и да си заминава, а не само да мърмори.

Същото важи и за военните и полицаите , които не трябва да забравят, че тяхните професии са и призвание и служба на Отечеството и обществото, а не само искания за по-голями заплати и привилегии.

Второ:

Намерете хора с вашите разбирания и интереси и се обединявайте с тях.

“Сам човек е само за тоалетната” и “домашният национализъм” не помага кой знае колко на каузата.

Не се “забивайте” само в изучаване на древната ни история, защото животът тече бързо и ние нямаме кой знае колко още време за губене. Бягството от реалността не ни помага особено много.

И това дали произлизаме от траките, кимерите или шумерите, също няма особено значение в днешно време, по-важното е да излезем от сегашната ситуация и да вървим напред.
Разпространявайте възгледите си в Интернет и сред приятелите и колегите си, макар и да срещате неразбиране и присмех понякога.
Ако човек е твърдо убеден в това, в което вярва, в крайна сметка той ще се наложи над останалите всезнайковци.

Участвайте и заведете и децата си на шествия и чествания на националните ни герои, организирани от националистически организации.
Участието в тези събития, също спомагат за правилното възпитание на подрастващото поколение.
Разбира се, трябва да се прави разлика между истински националисти и такива, които само се правят на такива, но за да разберете кой какъв е , трябва да сте вътре в нещата, а не само да гледате отстрани, като наблюдатели от ООН.

Национализмът е единственото спасение за нашият народ и това става все по-очевидно.
Без национализъм не може да се създаде и развива държава и да се осигури бъдещето на народа.

Той е спойката, която крепи обществото в едно цяло. Обратното твърдение е една опашата лъжа, която става все по-ясна и видима дори и за страничните наблюдатели.
Животът е борба и тези народи, които не са единни и не се борят за бъдещето си, са обречени на изчезване.
Може да се дават още много съвети по тези въпроси, но аз мисля, че това не е необходимо и че всеки човек, който има глава на раменете си може и сам да се досети за много неща. Най-важното е да не се отчайва и да продължава по пътя си, пък каквото сабя покаже.

Българският народ - вечната жертва

Четейки историята на българският народ и държава винаги съм оставял с впечатлението, че ние българите се възприемаме почти винаги като жертви на историята и на другите народи около нас. В повечето случаи съседите са ни виновни, те са лошите, а ние винаги сме добрите, окупират ни земите, тормозят и убиват българското население.

Българите са по-по –най от всички и затова всички ни мразят и искат да ни унищожат. Естествено, в това твърдение има доза истина, но на мен ми се струва, че нещата не са толкова еднозначни както си ги представяме. Още повече, че живота не е някаква детска приказка за добрият юнак и лошият змей. Въпроса е и в това, че ако продължаваме да се възприемаме само като жертви, то най-вероятно и в действителност ще си останем такива.

Днес ние живеем в епохата на Интернет и всеки може да прочете какво пишат в историите си другите народи на Балканският полуостров и не само тук.
Нищо ново под слънцето!

Абсолютно същите тези за заговори за унищожение срещу сръбският, руският, гръцкият, турският, "македонският" и т.н.народи. Сърбите са небесен и най-развит народ на Балканите / и не само тук / и затова всички – българи, албанци, американци, турци и прочие са против него и искат да го унищожат.

Същият заговор съществувал и срещу руснаците, които като православни били носители на особена духовност / широката руска душа / и затова Западът с всички сили се стреми да ги заличи от картата. Тези историци обаче "удобно" забравят какво са причинили "руският ботуш" и великосръбската политика на множество други народи. Иначе и двата етноса били от древни по- древни и от развити по-развити, а и от културни по- културни.
Какво да кажем пък за “македонският народ”, който според македонските "историчари" е на поне 77000 години!!!
Коментара направо е излишен.
Аман от глупости!

Истината е, че животът е борба и то борба без правила! Побеждава не този народ, който най-много пищи че са му нарушени правата и са му окупирани териториите, а този, който има достатъчно сили / силна армия и икономика, силни съюзници, демографски растеж, правилно възпитание на децата в училище и семейството и т.н./ да си устоява интересите и да се справя с проблемите.

Когато нашите предци са завладявали земите на които сега ние живеем, те едва ли са се съобразявали с това дали са техни или не. Ясно е, че не са били техни, но какво от това? Решаваща в крайна сметка е била силата на оръжието и волята за победа.

Още повече че териториите населени сега с българи са хубави и като природа и като климат и към тях винаги е имало и ще има сериозни апетити от много други страни. Затова трябва всеки българин да разбере простия факт , че ако искаме и за във бъдеще да останем тук, ще трябва да ги защитаваме и то с цената на всичко. България е устояла досега на външният натиск, не защото сме били много толерантни и демократични, пухкави и забавни, а защото дедите ни са се борили и умирали за нея.

По-силният е винаги по-прав и обикновенно той пише историята и определя кой е правият. Този принцип важи и днес с пълна сила, а и ще продължава да важи и занапред.
Загубилият битката има незавидна съдба и хленченето обикновенно не му помага кой знае колко. Този народ, който загуби честта си ще му се наложи след това да загуби и всичко останало.
Единственият му изход е да се изправи на крака и да си върне загубеното с всички възможни средства и начини.

Съвсем естествено е да има съперничество между различните народи /особено когато са съседи / и да възникват спорове и войни за територии. Това е и един вид естествен подбор. По света почти няма съседни държави, между които да няма подобни претенции.   Само че в крайна сметка побеждава по-силният и витален народ,а не този който най-много се оплаква.

Когато излезеш на ринга да се боксираш, не можеш да очакваш от противника ти, че няма да те удря, а ще играе балет например. Войната или борбата се води с всички възможни средства – военни, пропагандни, икономически и всеки гледа да притисне противника си в ъгъла, също както в бокса. Разликата е само в това, че при международните съперничества или войни няма правила.

"Цялото военно дело се основава на заблудата" e основен принцип залегнал в трактата "Изкуството на войната" на Сун Дзъ / 6 - 5 век пр.н.е. / - един от най-големите военни теорeтици и практици в историята.

"Войната е неизбежна. Докато един не тегли, друг не добрува. За да може един да крепне, потребно е друг да слабее. Сгази за да не бъдеш сгазен - върховен закон на земята".

"Помни войната, значи бъди силен, много силен, по-силен отколкото трябва. Прави са силните. Живеят достойните. Господствуват победителите" - пише полк.Борис Дрангов в наръчника си "Помни войната" - www.mediafire.com/.

А и по принцип “Големите играчи” в световната политика застават на страната на по-силните и жизнени народи виждайки перспективата в тях, по същата логика, по която всеки иска да заложи на печелившият отбор, а не на губещият. На едно конно състезание например, всеки залага на бърз и млад кон, а не на стар и куц.

Такъв е и случаят с българите в Македония и Западните покрайнини. Докато България не стане силна държава и българският народ ясно не заяви, че е готов да си защитава правата там, дори и с оръжие в ръка, всички заклинания, че Македония е българска ще си останат глас в пустиня и “македонският проблем” ще бъде решен всъщност от албанците.

Но ако българският народ съумее да се въздигне, тогава и по- голямата част от българите останали в чужбина ще се осъзнаят като такива, защото хората по принцип са така устроени, че в повечето случаи застават на страната на по-силният. В противен случай, ако продължим да се самоунищожаваме като народ и държава, ще загубим не само Вардарска Македония и Западните покрайнини, но и самата България.